Дидактическите тестове по история служат за обективна проверка и оценка на знанията и се реализират в рамките на организирания учебен процес на институционално равнище. Дидактическата тестология се включва в общия контекст на информационната обезпеченост на учебния процес и може да се разглежда като своеобразно приложение и развитие на технология за получаване на обратна информация за учителя относно следните основни аспекти:
Дидактическата тестология в световен и национален мащаб има своята история на развитие. Първите училищни тестове се разработват в края на миналия век от английския учен Фишер (G. Fischer), който създава критерии за оценка на основни умения на учениците (краснопис, правопис, математика и др.). През 1897 в САЩ Дж. Райс (J. Rice)провежда първите масови изследвания с тестове - стандартизиран тест по правопис, с който са изследвани 33 хиляди ученика. Той е първият автор, който предлага реформа на образованието въз основа на тестовите резултати. Следващият етап в развитието на тестовия метод е свързан с усъвършенстване на научните му основи. Разработват се методи за оценка на качествата на тестовете (надеждност и валидност на резултатите). Първи изследвания в тази област се публикуват от Карл Пирсон (K. Pierson). През 1905 г. французите А. Бине и Т. Симон (A. Binet, Th. Simon)създават тест за проверка на интелектуалните способности (тест за интелигентност). Значителен принос в развитието на теорията и методологията на тестовете прави Чарлз Спирмън (C. Spearman), който обединява и доразвива психологическата теория на тестовете с теорията на физическите измервания. Той е автор на първия метод за проверка на надеждността на теста. През 1903 година Е. Л. Торндайк (Torndicke) публикува "Въведение в теорията на психическото и социалното измерване" (An Introduction ti the Theory of Mental and Social Measurements), а през 1910 г. - тест за оценка на уменията по краснопис, който се използва и до сега. През 1920 г. У. Макол (MeCall) организира използването на обективни тестове в училищата на САЩ, прави опити да убеди учителите от тяхната необходимост и да събуди интереса им за създаване и използване на такива тестове. Първият стандартизиран тест за начална училищна степен (Stanford Achievement Test) е създаден от Т. Кели (T. Kelly), Дж. Рач (G. Ruch)и Л. Терман (L. Terman)през 1923 г., който съдържа няколко подтеста - по роден език, математика, природоматематически и обществени науки, които са обединени под обща цел и инструкция. През 20-те години тестовете продължават да се развиват като причината за това е бурното развитие на научно-приложните направления, възниква нов научен отрасъл, т. нар. психометрия. На лице са първите резултати в интеграцията и диференциацията на науките. Представител на френската доцимология (docimologie) е Пиерон: Pieron,H.: Examens et docimologie.Paris:Press Universitaire de France 1963. Шведската тестологическа школа, дидакометрия (didacometry), е известна с трудовете на Бйерщед, Bjerstedt,A.(Ed.): Didacometry. Department of Educational and Psychological Research,School of Education.Malmo 1966. В англосаксонските страни намират разпространение т. нар. педагогически измервания (educational measurement). Представител на тази школа е Ебел, Ebel,R.L.: Measurement in Education. In: Ebel,R.L.(Ed.): Encyclopedia of Educational Research, 4th edition, Toronto:Collier-Macmillan 1969.
Създаването и използването на дидактически тестове у нас също има свои традиции. Най-големи заслуги в тази насока имат Димитър Кацаров и Генчо Пирьов. През 1940 г. те организират изпробването и стандартизацията на български вариант на теста на Бине-Симон. След 1944 г. почти до 70-те години в България се възприема безкритично отрицателно отношение към тези методи под влиянието на позицията на съветски учени, определена там с постановлението за педагогическите извращения от 1936 г. Едва през 1976 Енчо Герганов публикува труда си "Психометрични методи за проверка и оценка на знания по български език. Теоретико-методологически подход", С. "Нар. просвета" 1976 г. който поставя основите на една българска школа в областта на дидактическата тестология, подчинена на една общовалидна методика. През 1988 г. се основава Научноизследователската лаборатория по педагогическа диагностика, която провежда оценъчно-диагностични изследвания върху усвояването на новото учебно съдържание в I - VIII кл. на ЕСПУ. Като ръководител на тази лаборатория Георги Бижков публикува през 1983 г. "Методология и методи на педагогическите изследвания" и по-късно "Теория и методика на дидактическите тестове", С. "Просвета" 1992 г. В сътрудничество с Института по образованието "Т. Самодумов" под ръководството на Йордан Шопов се работи върху създаването на тестове за проверка на усвояването на знанията по история за 4,5 и 6 клас. Резултат на този колективен труд е публикацията на Румяна Кушева "Тестовете в обучението по история", В. Търново "Абагар" 1994 г.
Определение на вътрешната структура на дидактическия тест по история. Самото понятие тест е многозначно - под него разбираме проверка, проба, изследване, метод за проверка и оценка на знанията в различни области - в частност за проверка на интелектуалните способности. В по-широк смисъл тестът е научен метод за изследване на определени качества на личността, който се провежда при спазване на определени условия, под задаването на определена цел, който е научно обоснована. Създаването на теста трябва да удовлетворява вече утвърдени научни изисквания, а резултатите от провеждането на теста се анализират и могат да бъдат сравнявани с предварително създадени норми, общовалидни критерии за оценка. Следователно, не всяко изпитване е тест, но всеки тест е свързан със спазването на определени изисквания. В българската научна литература се използва понятието педагогически тест като средство за измерване на резултатите от обучението по отношение на придобитите знания и умения. Дидактическият тест е инструмент за измерване на резултатите от учебната дейност върху определено учебно съдържание, което се усвоява в условията на организирания учебен процес. Дидактическият тест по история е емпиричен инструмент за определяне на резултатите от институционализираното научно отразено пораждане на историческо съзнание (като знания за историята) в рамките на училищното историческо образование, т. е. според изискванията на учебните програми и залегналите в тях учебни цели.
Проверката и оценката на знанията по история с помощта на дидактически тестове е информационен процес, който се подпомага от приложението на информационните технологии. Всеки дидактически тест се състои от организирана последователност от въпроси и задачи, чрез които се проверява равнището и степента на изпълнение на изискванията на учебната програма по история по отношение на знанията и уменията на учениците. В зависимост от целите на теста, характера и вида на използваните тестови задачи техният брой може да варира в широки граници - от 5,10 до 50,100 и повече. Независимо от съдържанието и типологията на въпросите и задачите в дидактическия тест всички те имат еднаква вътрешна структура. Всеки въпрос се изгражда от комбинацията на следните три компонента:
Увод:
Римската Република ограничавала властта на магистратите.Задача:
Какви средства са били използвани за това? (3 правилни отговора)?Отговори:
- отзоваване по всяко време;
- едногодишен мандат;
- право за възражение на народните трибуни;
- съветване по всички въпроси в сената и народното събрание;
- ограничена отговорност на всички магистрати;
- право на членовете на магистратурата за намеса по всички въпроси.
Някои от компонентите от тази обща вътрешна структура могат да липсват
или да се представени в друг вид. Така например при въпроси с неструктурирани
отговори липсва последният компонент, тъй като отговорът се формулира самостоятелно.
В други случаи първият компонент може да бъде общ за няколко различни въпроси
или пък към различни уводна част се задава един и същ въпрос и т. н. Основното
качество на дидактическите тестове е повишената обективност като средство
за проверка и оценка на знанията и уменията. Това се постига поради използването
на строго определена методика и спазването на определени процедури и изисквания
както при провеждането на теста така и при проверката на резултатите от
него.
Основни характеристики на дидактическите тестове по история. Всяка проба или изпитване може да бъде наречена тест. Дидактическият тест обаче се създава при спазването на определени изисквания като задължително притежава всяка от следните основни характеристики: обективност, надеждност, валидност, сравнимост, икономичност, специфичност и балансираност. Обективността на една тестова процедура означава независимост на провеждането и на резултатите от автора на теста. При дидактическите тестове се различава обективност при създаване на теста, при неговото провеждане, оценката на резултатите, техния анализ и интерпретация. Обективността на подготовката на теста означава съобразяване на тестовата процедура с теоретичните изисквания. Не може да се обяви за тест всеки набор от десетина въпроси, а само тези от тях, които притежават необходимите качества. Обективността на провеждането означава спазване и гарантиране на еднакви условия за всички тествани лица. Обективността при анализ на резултатите означава на еднаква схема за проверка на отговорите за всички тествани лица. Обективност означава нещо реално съществуващо вън и независимо от съзнанието на човека, освен това интер и интрасубективно съответствие при провеждането, оценката и интерпретацията на метода. Надеждността на теста показва точността на процедурата като такава, защото всяко измерване е съпроводено с грешки, а тестирането е измерване. Задачате е грешката на измерването да бъде сведена до минимум. Валидността на дидактическия тест показва степента на съответствието му относно постигането или непостигането на определените за измерване учебни цели. Различаваме съдържателна, критериална и конструктивна валидност. Характеристиката сравнимост показва, че резултатите от един дидактически тест, получени за различни ученици, паралелки на едно училище, различни училища могат да се сравняват помежду им. Такава възможност съществува при т. нар. нормативни или критериални тестове. Икономичността на теста се отнася главно за възможностите на един вече готов тест да бъде приложен в рамките на изследвания с масов характер, да се тестират голям брой ученици, да се правят изводи на национално равнище. Разработването и реализацията на един тест е съпроводена с различни видове разходи: - разходите за размножаване (копиране) на теста се намаляват като се предвиждат специални формуляри за попълване на отговорите (answer sheets). По този начин тестовият материал се използва многократно. Намаляване на разходите се постига с използването на електронни тестове, реализирани на компютър. Тук отпада необходимостта за размножаване на тестовия материал и на формулярите за попълване. Възникват обаче други потребности, засягащи материалната база в училищата. Разходите на време при тестиране на учениците са в пряка зависимост от дължината на тестовата процедура и заедно с това от надеждността на теста. По-голяма икономия на време се постига при използване на въпроси с избираеми отговори. Като правило важи, че за едно и също време учениците могат да прочетат десет пъти по-дълъг тест от този, който могат да напишат за същото време. От значение е също така времето за проверка и оценка на резултатите от теста. Разработват се шаблони за верните отговори и ключ за тях. Особено големи възможности в тази насока предлагат автоматизираните средства с помощта на различни машиночитаеми носители на информация - перфокарти, електронни файлове и др. Значимостта на теста се отнася до тази характеристика от конструкцията на теста, която показва до каква степен тестът е създаден така, че да измерва определени учебни резултати, а не нещо друго, всъщност това е един от аспектите на съдържателната валидност на теста. Релевантността на теста е в пряка зависимост от целеполагането. Колкото по-точно (прецизно и детайлно) са дефинирани целите на обучението в съответния тест, колкото те са по-пълно операционализирани, толкова тестът ще има по-голяма релевантност. Степента на значимост се определя чрез експертна оценка. За да се повиши тя непрекъснато се използват нови подходи за тестови формати - айтъмни форми, алгоритми, фасетъчно проектиране и т. н. Балансираността на теста се отнася до представителността на набора от тестови задачи за покриване на определените за измерване учебни съдържания и цели. Най-елементарната форма за постигане на балансираност е двумерната матрица на Тайлър с размерностите равнища на усвояване и учебно съдържание. Специфичността на теста е характеристика, която определя до каква степен за решаването на тестовите задачи са необходими специфични знания, които не притежава т. нар. "интелигентен новак", т. е. човек, който не е преминал съответния курс на обучение, а може да реши вярно теста благодарение на общата си интелигентност. За определяне на тази характеристика обикновено един и същ тест се предлага за решаване на две контрастни групи - специалисти и неспециалисти в областта на съдържанието на теста. Разликата между техните резултати е показател за специфичността.
Типология на дидактическите тестове по история
В рамките на историко-дидактическата емпирика за измерване на знанията и уменията на учениците в резултат от училищното обучение по история се разглеждат следните основни видове тестови процедури:
Стандартизирани и нестандартизирани тестове. Стандартизиран тест е онзи дидактически тест, който има за цел да сравни индивидуалните и груповите резултати от обучението по история на институционално равнище. Сравнението се извършва на базата на специално апробирана за целта оценъчна скала (критерии). Нестандартизираните тестове или неформалните тестове обикновено се създават от учители за непосредствено използване в рамките на едно училище.
Диагностични тестове. Те представляват един по-висок етап в развитието на дидактическата тестология. Наред с диагностиката на постиженията тези тестове дават възможност да се установят както грешките, които допускат учениците, така и възможните причини. Целта на тези тестове е да се даде отговор на въпроса: какви трудности среща ученикът и защо се затруднява? - Защото не знае фактологията или не умее да приложи наученото. Тестовите задачи в рамките на такива тестове се подбират по особен начин, с цел откриване на основните грешки, които допускат учениците., както и пораждащите ги причини. Чрез тестовите задачи се проверяват много малки, конкретни елементи от учебното съдържание, докато в другите видове тестове задачите са по-глобални.
Предварителни тестове. Такива тестове се провеждат преди началото на обучението или в началото на нова образователена степен. С тях се установява входното ниво на учениците. Те дават отговор на следните въпроси: В каква степен са развити необходимите предварителни умения и способности, дали и до каква степен някои ученици са постигнали предвидените за изграждане в настоящия курс на обучение учебни цели. Тези тестове са особено необходими за учителите с оглед установяване равнището на подготовка на нови ученици и в началото на учебната година. Обикновено при съставянето на такива тестове се подбират такива задачи, които максимално обхващат предвиденото за усвояване учебно съдържание.
Заключителни тестове. Те се провеждат в края на учебния срок или на учебната година, а също така и при завършване на определена образователна степен. Основните проблеми при тези тестове са определяне на общото ниво на по учебния предмет за един цял клас, училище и т. н., т. е., каква е ефективността на обучението. Тези тестове дават информация в по-обобщен план, която може да се използва от централни органи и ведомства. Затова отговорността на техните автори е много голяма.
Форми на провеждане на дидактическите тестове по история
Според начина, по който са представени тестовете и изискванията за работа с тестовия материал, основната група на т. нар. хартиени тестове или тестове с лист и молив (paper-pencil-test) се разграничава от останалите видове. При тях се работи с молив, а отговорите се нанасят върху самия тест или отделна бланка за попълване. Съществуват обаче и други възможности, особено когато тестовите задачи се представя с помощта на информационни системи. Това са тестове, предлагани с аудиовизуални системи и компютърни тестове.
Тестове с лист и молив. Тези дидактически материали се изготвят върху хартиен носител и се състоят от три части: въпросник с тестови задачи, формуляр за попълване и шаблон за проверка на отговорите. Въпросникът е раздатъчен материал, който може да се използва многократно (в различни паралелки). Формулярът за попълване представлява своеобразна таблица, където по подходящ начин се нанасят отговорите в зависимост от типа на въпросите, които са включени в теста. Шаблонът за проверка съответства на шаблона за попълване и служи за бърза проверка на теста, там са посочени правилните отговори за всички задачи от теста.
Тестове с аудиовизуално представяне на въпросите. С оглед повишаване на икономичността на теста при изпълнените по този начин тестове се използват информационни средства за представяне на тестовите въпроси в аудитория. За целта могат да се прилагат информационни дидактически материали от тестов тип, които са изпълнени на прозрачна основа - диапозитиви, фолии. Отговорите се попълват както при тестовете с лист и молив на хартия с предварително раздадени формуляри, проверяеми с помощта на шаблон.
При компютърните тестове представянето на въпросите, задаването на отговорите и проверката им се извършва от компютърна програма (тестова програма). Предимството на този вид тестове се изразява в голямата икономия на време и средства, но подготовката им изисква познания по т. нар. авторски езици за създаване на компютърни обучаващи програми. Целият тест представлява линейна последователност от слайдове, в които са интегрирани съответно по един въпрос от теста със принадлежащото поле за попълване на отговора. Корекцията, оценката и определянето на общият бал се извършват автоматично от системата. Следващо предимство на компютърните тестове е съчетаването на индивидуален тест за всеки ученик от предварително създадената банка от тестови въпроси, където една група от примерно 10 въпроса служи за евалуирането на една учебна цел. По лотариен начин за всеки индивидуален тест се изтегля един от десетте въпроса. Комбинацията от пълният брой лотарийно изтеглени въпроси от банката с тестови въпроси образува уникална последователност от айтеми, които представляват индивидуалния тест за съответния ученик.
Конструкция на дидактически тестове по история
Конструкцията на теста се извършва в следните последователни етапи: определяне на целите, разработване на тестовите въпроси, съставяне и изпробване на пилотен вариант на теста, анализ на резултатите от изпробването, анализ на качествата на теста, стандартизация и нормиране, разработване на методически указания, отпечатване и подготовка на дидактическите материали за приложение.
Определяне на целите и операционализация. Би могло да се каже, че дори самото определяне на понятието "цел" вече е станало цяла наука. Прави се разлика между определяне и анализ на целите, какво да се учи - в съдържателен аспект, и какви са очакваните промени при формиране на историческо съзнание - в поведенчески аспект, обсъжда се определянето на компонентите на целите в съдържателен план и по отношение на развитието на историческото съзнание на личността. При определянето на целите в областта на историко-дидактическата тестология на преден план се поставя конкретизацията на целите, т. е. тяхната операционализация. Интуитивният подход при операционализацията на целите е възможен, но не е широко приложим, затова е подходящо използването на т. нар. таксономии, на подходи и методи за операционализация. Понятието таксономия има гръцки произход (taxis = ред, nomos = закон). Съществуват три основни таксономични групи - психологически ориентирани, съдържателни и смесени.
Психологически ориентираните таксономии целят фиксирането на когнитивните, афективните и психомоторните цели. Когнитивните цели се йерархизират на следните равнища: знания (знания за специфична информация, отделяне на информация от общото, терминологични знания, знания за средствата за получаване на конкретна информация, знания за динамични процеси и изменения, знания за класификация на факти, принципи и действия), разбиране (интелектуални възможности и способности за възприемане и преобразуване на информация - интерпретация, изясняване или обобщение), приложение (приложение на знания, идеи, методи в нови ситуации), синтез (разчленяване на информацията на отделни смислени елементи, намиране на връзката между тях) и оценка (оценка на непротиворечивост, на съответствие, оценка по външни критерии). Емоционално-афективните цели се категоризират на пет основни групи: възприемане (своеобразен начин на възприемане на новото според предишния опит - осведомяване, готовност за възприемане, контролирано или селективно възприемане)), реагиране (реакции на определено изискване, готовност, удовлетворение), определяне на ценността (на важността на нещо, признаване на дадена ценност), организация (степенуване на ценностите, подреждане в система от ценности) и характеристика (по отношение на една ценностна категория - общо отношение, генерализирана характеристика - жизнена позиция).
Съдържателните таксономии възникват при опита за обединение на когнитивните с частно-дидактическите аспекти при определяне на целите на обучението по история. Възможно е например създаването на шест категории в рамките на съдържателните таксономии, като: отделни факти, взаимовръзки, понятия, правила и закони, методи, теоретични знания, оценки и оценъчни съждения.
Операционализацията на целите дава възможност да се постигне по-голяма яснота на формулировките на тестовите въпроси, като същевременно се предлагат много по-добри възможности за контрол и оценка на постигнатите резултати. Операционализацията на целите представлява основата за конструкция на диагностични инструменти, с които да се измери и оцени равнището на постиженията. Операционализирането на всички цели и задачи в обучението по история е невъзможно, нито пък е необходимо. Колкото една учебна цел е по-обща, комплексна и абстрактно формулирана, толкова по-трудно е тя да бъде операционализирана. Разработени са различни методи за операционализация на целите, като матрицата на целите по Тайлър (Tyler). Това е таблица с редове - конкретно учебно съдържание според учебната програма, и колони - равнището на усвояване, което се предвижда според избраната таксономия. В клетките на таблицата се нанася броят на тестовите задачи.
| учебно съдържание | ... | S | |
| равнище на усвояване | задача Nr. | общ брой задачи | |
| ... |
Матрицата на Тайлър е един от възможните подходи за операционализация на целите. Трябва задължително да се отбележи, че нито един от разработените методи в тази насока не е в състояние да задоволи напълно изискванията, които са поставени към него. Изследователите и създателите на тестове трябва да познават методите, за да могат да ползват такава комбинация от тях, която най-точно ще съответства на целите и задачите на собствената им дейност.
Разработване на въпросите и задачите в дидактическите тестове по история. Основните градивни елементи на всеки тест са неговите въпроси и задачи (айтеми). Айтемите на един дидактически тест по история се разработват и прилагат като едно единно цяло, като система. Това означава, че простият набор от задачи не може да бъде обявен за тест. Разработването на тестовите задачи се извършва въз основа на конкретизирани учебни цели, постигането на които ще се проверява с помощта на тест. Въпросите в теста трябва да отговарят по съдържание и форма на възрастовите и психо-физиологическите особености на тестираните лица. Тестовите въпроси трябва да покриват възможно най-пълно учебното съдържание, за диагностиката на които се създава теста. Формулировката на отделните въпроси трябва да е безупречна от езикова, стилистична и съдържателна гледна точка. Графичното оформление на теста като цяло трябва да се изпълнява на високо естетическо равнище, дидактическият материал трябва да привлича визуално.
Типология на тестовите въпроси. Класификацията на тестовите въпроси се извършва според начина, по който тестираният дава отговор на поставения въпрос. Така въпросите и задачите в рамките на дидактическите тестове по история се делят на три големи групи: I) Въпроси и задачи със свободен отговор (открити въпроси), II) Въпроси и задачи с избираем отговор (закрити въпроси). Всъщност това е една схема, на която се подчинява решаването на всички житейски проблеми и ситуации, пред които сме изправени в ежедневния си живот. Например, задачата да си приготвим супа за обяд е от открит тип, докато задачата да си направим избор на приватизационен фонд е от закрит тип. III) Третият тип въпроси и задачи представлява комбинация от двата основни типа, т. е. това са задачи от полуоткрит тип, където се изисква отговор в свободна форма при същевременен избор на варианти за отговор.
Тестови въпроси със свободен отговор. Учениците са призовани
самостоятелно да формулират своя отговор. Дължината на отговора варира
от една единствена дума, през кратко есе (есе-отговор) до цяло свободно
съчинение. Според конкретния случай информационната част на въпроса може
да бъде пълна (напр. когато се задават за анализ документи или фрагменти
от документи) или да отсъства напълно (когато се поставя тема за съчинение).
Примерни въпроси:
1. Посочете степента на стопанско и обществено развитие на славяните, като използвате следния откъс от "Стратегикона" на Псевдомаврикий: "Племената на славяните и антите имат еднакъв начин на живот и еднакви обичаи. Те са свободолюбиви ..."
2. През 681 г. по време на българския владетел ............ Византия била принудена да сключи мирен договор с българите.
Основните характеристики на задачите от този тип са:
Примерни въпроси с различни типови подварианти:
Задачите с алтернативен отговор предлагат твърдение, което да се оценява по схемата вярно/невярно (true-false-items). Тези въпроси са подходящи, когато трябва да се проверяват фактически знания (правила, дефиниции, факти). Задачите се съставят относително бързо, решават се бързо, позволяват бърза проверка на резултатите, но съществува висока вероятност за отгатване на правилния отговор. Затова е необходим голям брой задачи и достатъчно време, за да могат тестваните лица да прочетат и осмислят текста.
31 г. пр. Хр. Октавиан победи Антоний при Акциум
- правилно
- неправилно
Задачи с множествен избор (multiple-choice-items) се използват най-често в дидактическите тестове. Те са изградени от следните елементи: - основна част (самата задача, която е формулирана като недовършено твърдение или като директен въпрос); - възможни отговори на поставения въпрос или твърдение (По принцип един единствен отговор е правилен, останалите са подвеждащи - дистрактори. Дистракторите не са верни, но правдоподобни.) Задачи от този тип са подходящи за диагностициране на комплексни по характера си учебни цели - на знания за принципи, правила, методи, проверяват се възможностите на учениците за разбиране на понятия и за приложение на знанията, за обосноваване на причинно-следствени връзки. Въпроси от този тип позволяват измерването на знания от всички равнища, те са независимо то правопис, краснопис и др. външни фактори. Проверката на отговорите е относително бърза и обективна, може да се осъществи автоматично. Със задачи от този тип може да се покрие напълно учебното съдържание и да се постигне съответствие с целите на измерването. Основният недостатък е възможността за отгатване на верния отговор, който те не биха могли да конструират самостоятелно. По този начин е невъзможно откриването на оригинални подходи и начин на мислене от страна на тестваните лица.
Римската Република ограничавала властта на магистратите. Какви средства
са били използвани за това? (3 правилни отговора)
- отзоваване по всяко време
- едногодишен мандат
- право за възражение на народните трибуни
- съветване по всички въпроси в сената и народното събрание - ограничена
отговорност на всички магистрати
- право на членовете на магистратурата за намеса по всички въпроси".
Задачите за съответствие могат да се разглеждат като модификация на предишния вид въпроси. В случая на едно множество от сведения е даден общ набор от отговори. Тук основата на въпроса се дава в две колонки. От тестирания се иска да съотнесе елементите от едната колонка към елементите от другата. Различават се следните случаи: Пълно съотнасяне - когато броят на елементарните въпроси от едната колона е равен на броя на елементите за отговор в другата колона (при наличието на дистрактори, разбира се). Смесено съотнасяне - броят на подвъпросите е по-малък от броя на отговорите. Задачите от този тип се използват за измерване степента на усвояване на фактическа информация. Задачите позволяват сравнително бързо да се провери степента на усвояване на относително голям обем фактическа информация. Оценката е обективна и не зависи от оценяващия, може да се извърши автоматично. Този тип задачи стимулират учениците към обобщаване на знанията. Задачите обаче се възприемат по-трудно и се конструират трудно. Най-често срещаните грешки при формулировката на такива задачи е неясната конструкция, хетерогенно множество от стимули и реакции, равният брой на стимулите и реакциите повишава вероятността за отгатване
Следните събития от 1 век пр. Хр. са свързани с имената на велики
римляни. Направи съпоставянето!
| 1. завладяване на Сирия,
2. завладяване на Галия, 3. завладяване на Илирия, 4. победен от партите, 5. победен от германите |
а) Цезар,
б) Крас, в) Помпей, г) Варон, д) Октавиан". |
Задачи с отговори за подреждане. Тук се изисква подреждането на предложените варианти в логическа или хронологическа последователност. Затова тези задачи са много подходящи при евалуиране на хронологията на исторически процеси.
Рим завоювал през 3.и 2.век пр. Хр. много провинции. Подреди ги по
време!
- Сардиния и Корсика
- Испания
- Сицилия
- Азия
- Македония
- Африка.
Основните характеристики на въпросите със структурирани (избираеми) отговори са следните:
| задачи с множествен избор | задачи със свободен отговор | |
| резултати | знание, разбиране, приложение, анализ | разбиране, приложение, анализ, синтез, оценка |
| брой задачи | голям | малък |
| конструкция | трудна, изисква време | лесна |
| оценка | обективна, лесна, автоматична | субективна, трудна, ненадеждна |
| външни фактори | налучкване | краснопис, правопис, изразни средства |
| ефекти | стимулират към запомняне, интерпретация, обобщение, анализ на чужди мнения | стимулират към организация, обобщение, генериране на собствени, оригинални идеи |
Съставяне на първия вариант на теста. Съставянето и апробацията на дидактическия тест по история се извършва в етапите редактиране на тестовите задачи, подреждане, подготовка на инструкция, отпечатване на дидактическите материали, изпробване на пилотния вариант на теста, отчитане на резултатите. В зависимост от отчетените резултати е възможно повторението на стъпките от редактиране на задачите нататък. След съставянето на тестовите задачи в съответствие с определените за евалуиране учебни цели, които се записват на отделни бланки с оглед на по-лесното им картотекиране, се извършва повторна редакция на въпросите. Трябва да се търси положителен отговор на следните въпроси:
След подреждането на тестовите въпроси трябва да се подготви уводна инструкция за изпълнението на тестовата процедура. Тя трябва да съдържа информация относно: Целите на теста; времето, което е предоставено за полагане на теста; начина за попълване на формуляра с отговорите; начина за оценка на отговорите и на теста като цяло. При използване на задачи от различен тип наред с уводната инструкция трябва да се предвиди обяснение за начина на задаване на отговор при въпросите от съответния тип. При използване на формуляр за попълване задължително трябва да се обърне внимание на начина за работа с него. В рамките на инструкцията е подходящо привеждането на примерна задача, особено, когато учениците не са запознати с този начин на изпитване. Инструкцията при неформални тестове може да бъде дадена и устно.
Отпечатването на теста трябва да стане при възможно най-добър естетически вид, като едновременно с това осигурява лесно четене и възприемане, лесно обработване на резултатите.
Проверката на първия вариант на теста има за цел получаването на данни за качествата на теста. Изпробването се извършва с помощта на извадка. Предполага се, че учениците, които участват в изпробването, не са запознати със съдържанието на теста и с начина за работа с него.
Отчитане на резултатите от изпробването. Отчитането на правилните отговори се извършва чрез полагане на шаблон върху попълнените бланки с отговорите. Шаблонът се изготвя от плътна хартия или прозрачно фолио с прорез в позицията на верния отговор. За отчитане на есе-отговорите трябва да се използва ключ-спецификатор на верните елементи от отговора, които се точкуват поотделно. При определяне на общите резултати като показател се използва общият брой верни отговори за всеки ученик. Това число образува т. нар. тестов бал. Тази първична стойност може след това да се преобразува в други видове оценки. Понякога се използват различни тегла за точкуване на правилни отговори, които авторът на теста счита за по-трудни. Решението за определяне трудността на въпросите в този случай се прави интуитивно и има субективен характер, т. е. не допринася за повишаване на обективността на теста. Необходимостта от използване на въпроси с различна трудност може да се преодолее с включване на повече на брой еднакво труни въпроси, които се отнасят към евалуацията на определената за съществена учебна цел. По този начин при отчитане на резултатите чрез увеличаване на броя на въпросите от тази област ще се увеличи и тежестта на съответното учебно съдържание в общото количество измервани крайни резултати.
Анализът на резултатите след изпробването на теста се извършва като априорен и на апостериорен анализ. Априорният анализ се поверява на експерти, които трябва да преценят, дали е правилно отразено учебното съдържание, дали научното равнище задоволява с оглед подготовката и възрастовите особености на тестираните лица. Постериорният анализ се осъществява след изпробването на теста като общо отчитане на резултатите и по отношение на следните характеристики на тестовите айтеми: трудност на въпроса, разделителна способност на въпроса и пригодност на дистракторите.
Общият анализ се обобщава в таблица и включва сведения от следния тип:
| N | име | въпроси | общ брой правилни отговори (бал) | |||||||||||||||
| 1 | 2 | 2 | ... | |||||||||||||||
| а | б | в | г | а | б | в | г | а | б | в | г | |||||||
| 1 | Иванчо | х | х | х | 0 | |||||||||||||
| 2 | Марийка | х | х | х | 3 | |||||||||||||
| 4 | Пенка | х | х | х | 1 | |||||||||||||
Общият бал дава сведение за разпределението на тестваната популация. Когато преобладаващата част от учениците имат висок бал, това означава че тестът като цяло е лесен, той не разграничава между силни и слаби ученици. Обратно, когато индивидуалните стойности се концентрират в долната част на скалата, отразяваща тестовия бал, то тестът е прекалено труден. Нормална е ситуацията, когато тестовите резултати се натрупват около една средна балова стойност с малък брой много силни и много слаби ученици.
Въз основа на резултатите от последната колона на таблицата имената на учениците се подреждат в нова таблица по възходящ ред в зависимост от общия им бал. Така тестираните лица лесно могат да се разделят на две контрастни (екстремални) групи - силна и слаба. Възможно деление в две контрастни групи е разполовяването на цялата съвкупност (при нечетен брой ученици попадналият по средата не участва в екстремалните групи).
Трудността на една тестова задача се определя от относителния дял на правилно решилите я ученици. Колкото повече ученици са дали правилен отговор на съответния въпрос, толкова е по-лесен той. Дискриминативната сила изразява възможностите на една задача да разграничи силните от слабите ученици. Определя се като съотношение на разликата от общия брой решили правилно задачата пробанти от силната група и съответно от слабата групи към числеността на екстремалните групи. Висока стойност за това съотношение показва, че съответната задача разграничава добре силните от слабите ученици. При това положение силните ученици ней-често решават задачата вярна, а слабите - невярно. Ако стойността на съотношението е близка до нула, то задачата се решава с еднакъв успех от силни и от слаби ученици. Такава задача не би трябвало да се включва в теста. При стойност 1 подготвените ученици не могат да решат задачата, а слабите е решават правилно. Това говори за неправилна формулировка на въпроса. Анализът на дистракторите е необходим за да се определи до каква степен грешните отговори са приемливи и доколко те позволяват да се разграничават силните от слабите ученици. Основните критерии при анализа на дистракторите са следните:
Последен етап при създаването на стандартизирани тестове е извеждането на нормативни скали, т. е. нормирането на теста. Нормите представляват мащаби за сравнение на емпирични резултати. Процесът на създаване на общовалиден мащаб се нарича нормиране на метода, което може да се счита за стандартизация на целия метод. Чрез него става възможно постигането на по-висока сравнимост на резултатите от тестуването. Нормирането се извършва задължително след проверка в представителна извадка. В световната практика при нормиране на тестове се използват процентните норми. Използват се процентили, които разделят разпределението на тестваните лица според постигнатия бал в теста на 100 равни части, във всяка от които попадат по 1%от получените балове. Процентният ранг може да се определи например като процент на онези тестови балове, които са по-малки от даден тестов резултат.
Разработване на методически указания (за стандартизирани тестове). Чрез методическите указания се осъществява връзката между авторите на теста и неговите приложители. Тук е определена целта на теста и областта на неговото приложение. Предвидено е общо описание на теста, дават се насоки за отчитане и обобщаване на резултатите, техният анализ и интерпретация. Задължително се представя ключът на верните отговори и самият тестов материал, основните моменти при всеки модул от теста.
Познавателни възможности на дидактическите тестове по история. Кои са основните предимства на дидактическите тестове по история? Тестовете имат сравнително най-дълга история и практика сред останалите инструменти за емпиричен анализ в областта на дидактиката на историята. Поради това теорията и методиката на историко-дидактическото тестология е разработена най-пълно. Съвременните дидактически тестове се основават на една солидна, научно обоснована теория, методология и инструментариум. Няма друг метод за проверка и оценка на знанията по историята, който да изпълнява строго зададени изквания по отношение на обективността, надеждността и валидността на метода. Освен това тестовете представляват основа за едно по-широкомащабно сравнение на ефектите от историческото образование в три направления - мотивационен план (предпочитания на учениците към определени теми от учебната програма, подобряване на учебната програма по история), проверка на индивидуалните знания на базата на стандартизирана скала за оценка на широка основа (на регионално, национално ниво) и по отношение на дейността на учителя и резултатите от учебно-възпитателния процес. Тестовете по история имат недостатъци, които се изразяват в следното: те са в състояние да определят само крайни резултати, не дават информация за самия образователен процес. Също така е на лице опасност за необосновано практическо използване на тестовете с безкритично възприемане на резултатите, приписване на качества, които тестовете не притежават или чрез тях се прикриват субективни намерения. Настрана остава една важна компонента на историческото познание - закрита остава личността на подрастващите като цяло, не се разкриват емоционално-мотивационни аспекти, нравствено-етични моменти в процеса на изграждане на индивидуалното историческо съзнание. Независимо от слабостите, всеки метод за проверка и оценка на знанията има свои силни и слаби страни. Задачата на учителя е да съчетая набора от инструменти за постигане на оптималната емпирико-аналитична процедура.
Примерен тест по история
(6-ти клас)
Българската държава е създадена през:
а) 681 г.
б) 855 г.
в) 863 г.
г) 667 г.
Към въпросите с отговори за попълване е оставено свободно място, където трябва да напишете Вашият отговор, например:
След текста напишете съответното понятие:
Владетел в Древен Египет, считан за бог, който притежавал градовете,
хората, земята - фараон
При повече от една поправка отговорът се счита за грешен. Времето за работа върху теста е ограничено до 45 минути.
1. Държавният глава на Османската империя се наричал:
а) император;
б) хан;
в) султан;
г) цар.
2. Османците запазили и приели някои от заварените наредби на Византия
и балканските народи, защото:
а) били лесни за изпълнение;
б) приличали на османските наредби;
в) можели да служат добре на новите господари;
г) харесвали на населението.
3. Кое от следните твърдения не се отнася за отношенията между мюсюлмани
и християни:
а) Мюсюлманите влияели върху живота на градското християнско население;
б) По време на османската власт не се осъществило взаимодействие между
хората с различна вяра;
в) В селата мюсюлманите усвоили трудовия опит и начина на живот на
християните;
г) Християни и мюсюлмани ставали съдружници в търговията, когато имали
общи интереси.
4. Българското възраждане протича през:
а) 17 век;
б) 18 век;
в) 20 век;
г) 18-19 век.
5. През епохата на Българското възраждане се появяват:
а) хайдутите;
б) взаимните училища;
в) еснафите;
г) килийните училища.
6. Идеята за създаване на революционна организация вътре в страната,
която се спира на широка комитетска мрежа за подготовка на въстание принадлежи
на:
а) Васил Левски;
б) Христо Ботев;
в) Георги Раковски;
г) Любен Каравелов.
7. Априлското въстание избухва през:
а) 1885 г.;
б) 1876 г.;
в) 1878 г.;
г) 1908 г.
8. Попълнете липсващите дати и събития:
а) През .......... г. България пада под османска власт;
б) През .......... г. д-р Петър Берон издава "Рибен буквар";
в) През .......... г. е открито Габровското взаимно училище;
г) На .............. г. е подписан СанСтефанския договор.
9. След всеки текст поставете едно от следните понятия: хронология,
еснаф, възпитание, империя.
а) сдружение на занаятчиите от един занаят - ..............;
б) подреждане на събития според тяхната последователност във времето
- ...................;
в) голяма държава, която обхваща различни народи, под управлението
на един владетел - ......................;
г) предавани от поколение на поколение опит, познания, правила на поведение,
обичаи - ....................... .
10. Инициативата за отбелязване на празника на светите братя Кирил и
Методий на 11 май 1851 г. в Пловдив, принадлежи на:
а) Неофит Рилски;
б) Христо Ботев;
в) Иларион Макариополски;
г) Найден Геров.
11. След всяко събитие напишете века, през който се е случило:
а) Априлското въстание избухва през ....... век;
б) Георги Раковски създава Първата българска легия през ....... век;
в) Паисий Хилендарски завършва "История славянобългарска" през ........
век;
г) Българското възраждане започва през ....... век.
12. Общото между Петър Берон, Васил Априлов и Неофит Рилски е, че те
са:
а) революционери;
б) дипломати;
в) просветители;
г) хайдути.
13. Изброените имена поставете в две колони: църковни дейци, революционери.
Г.С.Раковски, Неофит Бозвели, Васил Левски, Хр. Ботев, Иларион Макариополски,
Любен Каравелов
църковни дейци революционери
............................ ............................
............................ ............................
............................ ............................
............................ ............................
14. Исканията за български владици, църковна служба на български език
и изграждане на българска черква в Цариград отразяват:
а) програма за данъчна реформа;
б) програма за създаване на собствена държава;
в) програма за създаване на отделна Българска църква;
г) програма за създаване на български училища.
15. Първият глава на Българската Екзархия бил:
а) Неофит Бозвели;
б) Антим I;
в) Екзарх Йосиф;
г) Иларион Макариополски.
16. Напишете имената на личностите, изобразени на портретите
 |
 |
 |
 |
|
|
|
|
|
17. На кого принадлежат следните думи:"Ако спечеля, печеля за цял народ,
ако загубя, губя само мене си..."
а) На Отец Паисий;
б) на Хр. Ботев;
в) на В. Левски;
г) на Хаджи Димитър.
18. Кое от посечените твърдения не се отнася за В. Левски?
а) Той създал мрежа от революционни комитети за подготовка на въстание
срещу турската власт;
б) Той създал Първата българска легия през 1862 г.;
в) Той казал: "Ние сме жъдни да видим Отечеството си свободно, па ако
щат ма нареди да паса и патките!";
г) Народът го тачи като светец.
19. Водачи на движението за църковна независимост са:
а) Л. Каравелов и В. Левски;
б) Х. Димитър и Стефан Караджа;
в) Неофит Бозвели и Иларион Макариополски;
г) Васил Априлов и Никола Палаузов.
20. Търновската конституция е приета на:
а) 3 март 1878;
б) 16 април 1879;
в) 6 септ. 1885;
г) 22 септ. 1908.
21. Първият държавен глава на Свободна България е:
а) Алеко Богориди;
б) Фердинанд Сакскобурготски;
в) Александър Батенберг;
г) Александър Дондуков-Корсаков.
22. Сред Търновската конституция законите се изработват от:
а) Държавния глава;
б) Народното събрание (парламента);
в) Министерския съвет (правителството);
г) Съда.
23. Кое от следните понятия се отнася за формата на управление, установена
с Търновската конституция?
а) република;
б) федерация;
в) конституционна монархия;
г) конфедерация.
24. Съединението на Източна Румелия с Княжество България е извършено
на:
а) 3 март 1878;
б) 22 септември 1908;
в) 2 август 1903;
г) 6 септември 1885 г.
25. Войната в защита на Съединението на Източна Румелия с Княжество
България избухва през:
а) 1912 г.;
б) 1885 г.;
в) 1913 г.;
г) 1877.
26. На 22 септември 1908 г.:
а) започва Балканската война;
б) осъществява се Съединението на Източна Румелия с Княжество България;
в) Обявена е независимостта на Княжество България;
г) избухва Кресненско-Разложкото въстание.
27. Илинденско-Преображенското въстание обхваща:
а) Македония и Одринска Тракия;
б) Северна България;
в) Добруджа;
г) Северна Тракия.
28. Кое от следните твърдения за управлението на Стефан Стамболов като
министър-председател на България не е вярно:
а) България изпада под силното влияние на Русия;
б) Външната политика на България е насочена към осигуряване на националната
и независимост;
в) Нараства стопанското сътрудничество между България и страните от
Западна Европа;
г) Чрез поддържане на добри отношения с Турция се подпомагат българските
училища в Европейска Турция.
29. Срещу всяка от бележитите дати напишете съответното събитие
от националната история.
а) 3 март 1878 ..................;
б) 6 септ.1885 ..................;
в) август 1903 .................;
г) 22 септ.1908 ................. .
30. Напишете имената на показаните на фотографиите личности:
 |
 |
 |
 |
|
|
|
|
|
31. Кое събитие от българската история е изобразил на картината художникът Николай Павлович?
| а) Илинденско-Преображенското въстание;
б) Освобождението на България; в) Обявяването на независимостта; г) Съединението на Източна Румелия с Княжество България. |
 |
32. Групирайте в три колони (писатели, художници, политици) изброените
имена:
Константин Стоилов, Иван Вазов, Петко Каравелов, Алеко Константинов,
Елин Пелин, Антон Митов, Александър Батенберг, Иван Мърквичка, Ярослав
Вешин, Стефан Стамболов, Вл. Димитров - Майстора, Александър Стамболийски,
цар Борис III, Георги Димитров
писатели
художници политици
............................ ............................ ............................
............................ ............................ ............................
............................ ............................ ............................
............................ ............................ ............................
33. Поставете подходящото име към съответните твърдения.
Гоце Делчев, Гаврил Кръстевич, Захари Стоянов, Александър Стамболийски.
а) Възглавява самостоятелно правителство на БЗНС. Провежда богата реформена
дейност. Свален от власт чрез държавен преврат. ......................
б) Един от водачите на ВМОРО. Смъртта го застига през май 1903 г. .......................
в) Наричат го летописец на българските въстания. Създател на Пловдивския
комитет за подготовка на Съединението. ................
г) Генерал-губернатор на Източна Румелия. В деня на Съединението заявява:
"Аз съм българин и желая българският народ да бъде щастлив!". ........................
34. Кое от следните твърдения не се отнася за демократичното управление:
а) неприкосновеност на личността;
б) свобода на избор;
в) преследване за политически и религиозни убеждения;
г) неприкосновеност на частната собственост.
35. Управление, което не зачита правата и свободите на гражданите се
нарича:
а) авторитарно;
б) демократично;
в) олигархично;
г) тоталитарно.
Таблица за оценяване на въпросите с избираеми отговори
|
|
|
|||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||
|
|
|
|||
|
|
|
|||
|
|
|
|||
|
|
|
|||
|
|
|
|||
|
|
|
|||
|
|
|
|||
|
|
|
|||
|
|
|
|||
|
|
|
|||
|
|
|
|||
|
|
|
|||
|
|
|
|||
|
|
|
|||
|
|
|
|||
|
|
|
|||
|
|
|
|||
|
|
|
|||
|
|
|
|||
|
|
|
|||
|
|
|
|||
|
|
|
|||
|
|
|
|||
|
|
|
|||
|
|
|
|||
Знакът “· ” означава верният отговор, който се оценява с 4 точки. За грешен отговор не се дават точки. Непопълнена задача се точкува с 1 точка.
Таблица за оценяване на въпросите със свободен отговор
| въпрос | вид отговор | начин на отговор | брой точки |
| 8 | верен | а) 1396 г.
б) 1824 г. в) 1835 г. г) 3.3. 1878 г. |
|
| частично верен | по 2 точки за правилен отговор |
|
|
| грешен |
|
||
| празно | няма писано по задачата |
|
|
| 9 | верен | а) еснаф
б) хронология в) империя г) възпитание |
|
| частично верен | по 2 точки за правилен отговор |
|
|
| грешен |
|
||
| празно | няма писано по задачата |
|
|
| 11 | верен | а) 19-ти век
б) 19-ти век в) 18-ти век г) 18-ти век |
|
| частично верен | по 2 точки за правилен отговор |
|
|
| грешен |
|
||
| празно | няма писано по задачата |
|
|
| 13 | верен | църковни дейци: Н. Бозвели, И.
Макариополски
революционери: Г.С. Раковски, В. Левски, Хр. Ботев, Л. Каравелов |
|
| частично верен | по 1 точка за правилно поставено име |
|
|
| грешен |
|
||
| празно | няма писано по задачата |
|
|
| 16 | верен | от ляво на дясно: Иларион Макариополски, Васил Левски, Васил Априлов, Христо Ботев |
|
| частично верен | по 2 точки за правилно поставено име |
|
|
| грешен |
|
||
| празно | няма писано по задачата |
|
|
| 29 | верен | а) Освобождение на България
б) Съединение на Изт. Румелия с Кн. България в) Илинденско-Преображенско въстание г) обявяване на независимостта на България |
|
| частично верен | по 2 точки за правилен отговор |
|
|
| грешен |
|
||
| празно | няма писано по задачата |
|
|
| 30 | верен | от ляво на дясно: Г. Делчев, Ст. Стамболов, Ал. Стамболийски, кн. Александър І |
|
| частично верен | по 2 точки за правилно поставено име |
|
|
| грешен |
|
||
| празно | няма писано по задачата |
|
|
| 32 | верен | писатели: И. Вазов, А. Константинов,
Е. Пелин
художници: А. Митов, И. Мърквичка, Я. Вешин, Вл. Димитров - Майстора политици: К. Стоилов, П. Каравелов, Ал. Батенберг, Ст. Стамболов, Ал. Стамболийски, цар Борис ІІІ, Г. Димитров |
|
| частично верен | по 0,5 точки за правилно поставено име |
|
|
| грешен |
|
||
| празно | няма писано по задачата |
|
|
| 33 | верен | а) Ал. Стамболийски
б) Г. Делчев в) З. Стоянов г) Г. Кръстевич |
|
| частично верен | по 2 точки за правилно назовано име |
|
|
| грешен |
|
||
| празно | няма писано по задачата |
|
© Юри Тодоров