Уеббазирани мултимедийни технологии за
учене и обучение
Юри Тодоров
todorow@gmx.net
Интерактивната мултимедия в уеб е явление, което възниква напоследък. Това е средство, което е предназначено първостепенно за достанционни форми на обучение, а използването на цифров звук и образ в уеб сега прави интерактивната мултимедия наистина интересна в дидактически план.
Приложението на новите технологии може да се разглежда в две плоскости: от една страна прилагането на уеббазирани варианти на дидактически материали и пособия и тяхната реализация като интерактивни мултимедийни проекти (интерактивен корсуер, електронни публикации и списания); от друга страна – определяне на подходящи образователни практики и технологии, които са ориентирани към използването на интерактивна мултимедия в уеб.
Очевидно, уеббазиранита мултимедия има голям дидактически потенциал, който може да се реализира на всички степени на образование. Особено подходящи са новите методи за дистанционно учене и обучение, както и за самостоятелна и извънкласна работа и допълващо обучение.
Проектиране и
внедряване на уеббазираните мултимедийни
технологии
Първоначално трябва да започнем с избора и инсталирането на подходящ уебсървър, който да работи под най-често използваните софт- и хардуерни платформи, а именно Windows-базирани Pentium-PC-системи, при съобразяване с изискванията за икономическа ефективност. Трансферът, който трябва да осигурява един такъв уебсървър е в порядъка на 50 000 връзки на ден и 40 000 бита на html-документ. Това са стойности, които са валидни за обикновен текст. При мултимедия трябва да се ориентираме към 10 пъти по-висок трансфер. Това поставя високи изисквания към Интернет-мрежата, които с внедряването на нови технологии за връзка (напр. DSL, ADSL) могат да бъдат достигнати.
При избора на софтуер за HTTP-сървър са от значение критериите сигурност, механизми за идентификация на потребителите, поддържане на различни уеб-протоколи. Използването на виртуални сървъри – един уебсървър с повече от един IP адрес – позволява реализирането на няколко сайта с различни адреси, всеки от които има собствено име на домейн. При това всеки виртуален сървър има своя отделна конфигурация и настройки, така че да позволява самостоятелно разглеждане на отделните сайтове и самостоятелно разпознаване на клиенти.
Ако използваме сигурен уебсървър идентифицирането се прави с помощта на двойка ключове – частен и публичен с помощта на цифров сертификат. Публичният ключ служи за раздаване на достъп за определена сесия, за криптиране на данни и за проверка на цифрови подписи. Частният ключ е предназначен за дешифриране на данни, които са били получени и криптирани по време на публична сесия. Може да се ползва 40-битови или 128-битово кодиране. Ако е необходим списък на посещенията на сървъра (например от новинарски групи), тогава е подходящо да бъдат направени няколко идентични, но независими сайта, така че да се събират сведения от статистически характер. При необходимост на сървъра могат да се поддържат едновременно FTP и HTTP протоколи с относителна и абсолютна адресация на файловете (FTP архивът трябва да използва абсолютни URL за файлов достъп).
Преобладаващата част от елементите на интерактивните мултимедийни презентации са дигитализирани варианти на традиционните медии, които са интегрирани в едно цяло и се показват на екран. Възможностите на уеб-средата да съчетава интерактивни обекти в рамките на HTML-документи предлага многообразни възможности за проектиране на дидактически матирали. Всички те могат да се ползват от уеб за дистанционно обучение. Необходимо е да се разработи подходящ Интернет-корсуер със средства, които се разделят в две групи: средства, основаващи се на скриптове и ползващи Macromedia Shockwafe-продукти, и средства за визуални презентации. Трябва да отбележим, че скрипотовете за анимиране на CD-ROM-базирани презентации изискват постоянен поток от данни (скоростта на трансфер от едно обикновено CD-ROM-устройство е около 50 пъти по-висока в сравнение с тази при 56К dial-up-връзка), поради което в повечето случаи dial-up-Интернета няма да бъде достатъчен за пълноценна работа с уеббазирана мултимедия.
Интерактивните мултимедийни продукти, които се предлагат чрез уеб, сега могат да бъдат класифицирани в три области: В първата категория попадат мултимедийни приложения от тип “запази и покажи”, които са изградени от мултимедийни компоненти в онлайн режим. Това са предимно онлайн-курсове, които предлагат възможности за търсене, лесна навигация и богати бази данни от мултимедиен тип. При тях има изградена вътрешна структура в предметни области, както и области с подчертан интерес за потребителя. Втората категория обхващат мултимедийни приложения в реално време, като видео-конференции с гласова връзка и подвижна картина. Третата група представлява комбинация от онлайн-курс с конференция в реално време. Така се създават виртуални класни стаи, в които има възможност за интерактивно обучение с мултимедиен корсуер с участието на онлайн-инструктори. Те отговарят непосредствено на въпроси и направляват работата на своите ученици.
Особеността на уеб-средата да предлага многократна възможност за работа върху един и същ материал от различни места разширява средствата за публикуване на електронни издания, в които читателят може да нивигира лесно и удобно и по различен начин, например – чрез проследяване на съдържанието по предмет или по азбучен ред, по хронология или след целенасочено търсене. Всеки Windows-браузър е в състояние да показва интерактивни мултимедийни материали и позволява по такъв начин на всички потребители на уеб-пространството да получават информация от различен вид и да установяват контакт в онлайн режим. Уеб е една мощна среда за електронно публикуване и масово осведомяване, а и среда за интерактивно обучение, която е независима от времето и пространството в обичайния им физически смисъл.
Предлагането на електронни публикации и на мултимедийни материали в уеб поставя в същото време проблема за интелектуалната собственост и авторското право върху тях. Тези въпроси се уреждат от местното и международно законодателство, което вече се съобразява с уеб-базираните и компютърните технологии.
Накратко, някои от по-съществените принципи при проектирането на мултимедийни презентации за уеб:
· Интегриране на текст с помощна графика, това улеснява включването на връзки с другите части от проекта.
· Използване на графични средства за навигация (малки икони с описателен текст) за допълнително изясняване на структурата на сайта с възможност за връщане назад и в началото на презентацията.
· Добрият HTML-текст започва с ясно заглавие, лого и кратко представяне на съдържанието с подзаглавия до второ ниво. Линиите служат за отделяне на съдържанието от контролите за навигация. Предлага се и допълнителни хиперлинкове към всяка отделна тема, не бива да се забравя датата на последната редакция на текста, както и адреси за контакт с авторите.
· Включването на графики, звук и видеоклипове в текста трябва да се прави в разумен размер (както по отношение на резолюцията, продължителността на записа така и за размера на файла), като е подходящо в текста да се показват малки картинки, които са свързани с конкретния мултимедиен обект. Така читателят може да ги разглежда допълнително.
· Проектът на мултимедийното приложение не се ръководи единствено от особеностите на уеб-средата, а трябва да се съобразява с принципи от когнитивно, комуникационно и дидактическо естество.
Гъвкави методи на учене и обучение с използване на информационни
технологии
Първоначално дистанционното обучение се считаше единствено като начин за предлагане на образователни услуги на хора, които поради физическа невъзможност (отдалеченост, работа, семейни причини) не могат да участват в традиционните форми на обучение. Днес, с развитието на съвременните информационни технологии, трябва да преосмислим тази постановка. Сега концентрираме вниманието си предимно върху гъвкавостта на образователните услуги. Под гъвкавост трябва да разбираме свобода от географско положение, време и други причини за възникване на невъзможност за участие. Освен това класовете са на отдалечено местоположение, в учебен комплекс или в комбиниран режим на използване. Мултимедийният корсуер, който е достъпен от уеб или по традиционен начин, в двата случая е задължителен компонент, който гарантира интерактивност. Такива гъвкави форми на учене и обучение предлагат компютърно обучение, виртуални онлайн-класове, телеконференции и инструктиране извън класната стая.
Гъвкавото обучение е икономически ефективно и по-изгодно за обучаващата институция в сравнение с традиционните методи, защото могат да се използват децентрализирани ресурси. Единствено разработването на мултимедийния корсуер и поддържането на уеб-комуникациите ще бъде приоритет на учебното заведение.
Уеб предлага редица възможности за реализиране на гъвкави образователни услуги. Уеб-средата се използва лесно, не е скъпа за инсталиране и поддържане. Редица приложения могат да се използват под формата на фриуер. Обучаемите стават независими като ползват постоянен достъп до информационните ресурси. Това предполага развитие и усъвършенстване на информационната инфраструктура. Но това е единственият начин за достъп до световни бази данни и получаване на неограничен виртуален контакт.
Почти единственият недостатък на уеб като среда за учене и обучение е липсата на социален контакт, по-скоро става дума до неговото редуциране в други форми на общуване. Независимо от това, че ученици и учители се свързват чрез електронна поща или телефон, отсъства типичната за класната стая социализация. Непрекъснатият контакт в различни онлайн-форуми може до известна степен да компенсира този недостатък. Всъщност не се стремим към заместване на традиционното обучение, а към неговото допълване и усъвършенстване.
Хипермедията е голямото предимство на уеб-средата, което не може да бъде открито в другите традиционни информационни ресурси. Съществува обаче опасността от загуба на ориентация в това пространство, тъй като в него няма указатели и пътеводители. В този смисъл е необходимо да се изследва взаимодействието на уеббазираната мултимедия с традиционните начини на учене и обучение. Необходими са помощи за различните методи на учене, помощ за учене чрез самоконтрол или учене, “как да се учим”. Обикновеният хипертекст има различно въздействие върху читателя. Някои предпочитат линейната структура на текста с проследяване на логическата структура на текста от началото до неговия край. В хипертекста преобладават обаче типични центрове на гравитация, около които се концентрират отделни логически елементи. Тук може да се търси известно противоречие с традиционната педагогическа структура на обичайните материали за обучение. Но от друга страна хипертекстът отговаря напълно на семантичната мрежа на паметта на човека. Схемата от възли с връзки, които произлизат от тях представлява един общ потребителски модел, кото е взаимстван от системите с изкуствен интелект.
В заключение, уеб-пространството трябва да се счита за ефективно средство за доставяне на информация, което отговаря на повечето изисквания за гъвкави форми на учене и обучение. По такъв начин образователната система може да подготви специалисти, които да отговарят на съвременните изисквания на обществото и на пазара на труда. Основните пречки при реализирането на подобни проекти са от техническо и инфраструктурно естество, които в следващите няколко години ще бъдат превъзмогнати в развитите страни.
Библиография
Balasubramanian, P.,T. Isakowitz
and E.A. Stohr, Designing Hypermedia Applications. – in: Spragueq R.H. and B Shriver (eds) Proceedings of the 27th Hawaii International
Conference on Information Systems (HICSS), IEEE Computer Society Press,
Marshallq C.C., F.M. III Shipman and J.H.
Coombs. VIKI : Spatial Hypertext Supporting Emergent Structure. Proceedings of the European Conference on Hypermedia
Technologies (Sept. 18-23,
Rossman, P. The Emerging Worldwide
Electronic University: Information Age Global Higher Education.
Rowntree, D. Exploring Open and Distance
Learning.
Kogan Page,
* * *