Теоретична постановка на общоевропейското изследване на историческото съзнание на младежта
Какви са началните намерения, с които започва осъществяването на общоевропейското изследване? На първо място, сравняването на данни от различни страни позволява събирането на сведения за процесите и условията на историко-политическа социализация на младежта. При възникване на различия в тази насока, които се констатират на едно национално равнище, ще има възможност за изясняване на значимостта и на ефектите от социализационния процес. Условията, които предизвикват различия, се установят чрез сравнение на учебни програми по история, анализиране на учебници по история и с помощта на експертни оценки. Ако структурните различия за отделните страни се окажат второстепенни, изследователите биха получили важна индикация за логиката на еволюционния процес на унификация.
Следващият въпрос, който представлява интерес, засяга отношението на младежите от различните европейски страни към обединена Европа и нейните институции. Изследването си поставя за цел да разкрие причините за напредъка и изоставането в областта на европейската интеграция, които не бива да се търсят единствено в организационен, юридически или икономически план. Менталните условия, начинът на историческо и политическо мислене, неговото изменение в дългосрочни периоди също представляват фактори от съществена значимост. Сложната корелация между интерпретацията на миналото, възприемането на настоящето и очакванията от бъдещето характеризират феномена историческо съзнание. Разкриването на тези характеристики дава възможност за предсказване на поведението на гражданите при конкретните исторически процеси за европейските страни.
Заедно с постигането на прогрес в насока на политическото и икономическо обединение на европейския континент нарастват и усилията към уеднаквяване, стандартизиране на историческото образование в страните на Европа. Разработват са различни проекти за създаването на общ европейски учебник по история на различни езици, един от тях вече е осъществен и публикуван ⁸. Някои национални държави наскоро възвърнахаха своята независимост и предпочитат национални формации в рамките на общоевропейската организация. Ако се въведе едно общоевропейско обучение по история, тъкмо тези малки страни ще се страхуват от надмощието на по-големите партньори поради възможността от пренебрегване на индивидуалностите им, на регионалните подробности и на спецификата на тяхната национална история. Поради тези причини, някои експерти се отказват от намерението за стандартизация в полза на култивирането на едно многообразие в историческото образование, което от своя страна би могло да допринесе за регионализация на образованието в големите национални държави. При едно евентуално въвеждане на еднакви учебници по история или на еднакви образователни стандарти във всички европейски страни ще получим един твърде многообразен резултат поради различието на националните традиции и на степените на развитие в отделните страни. Ако искаме да стъпим на една правдоподобна база за сравнение, би трябвало да провеждаме компаративно изучаване не само учебниците и на другите образователни меди и технологии по история, но и на отношенията на учениците към историята. Емпиричните изследвания в тази област не бива да бъдат повлияни от желанието за стандартизация, нито да се застъпват в полза на една диферанциация или на регионализацията на историческото образование.
Значението на историческото съзнание може да се илюстрира не само с положителни, но и с отрицателни примери. Социалните групи се конституират на базата на усещането за колективна принадлежност, при което общият исторически корен е особено важен. Това обаче означава силно разграничаване от други общности. Войната в Хърватско и Босна показват до каква степен противните концепции за историята могат да доведат до противопоставяне и дори до използване на сила. Националното и историческото самоопределяне на противостоящите страни при възникване на подобни конфликтни ситуации обикновено са несъвместими. С други думи: теорията за хомогенните нации се основава на различаващи се и противостоящи си нива на съзнание, на историческа самоидентификация. Европейският съюз не може да пренебрегва включването или изключването на баските в Испания, на корсиканците във Франция, на шотландците във Великобритания. Откроява се едно противоречие от голямо значение: от една страна съществуват наченки на "европейска идентичност" (а заедно с това на европейското историческо съзнание) в основните страни на Европейския съюз, докато в същото време се развиват популистки и шовинистични движения (напр. във Франция, Италия, Швеция и Германия), които са насочени главно срещу имигранти от други култури. Образите на врага от съответните групи (в рамките на и извън Европейския съюз) могат да се обяснят от историята, но техните защитници рядко съумяват да ги отнесат в исторически план.
Представените по-горе основни идеи за осъществяване на изследването притежават следните предимства: На първо място - предлага се една ясна процедура за анализиране на историческото съзнание, за проучване на политическите импликации на историческото съзнание относно промени и опасности в общоевропейския път на развитие и се разработват педагогически помощни средства за сравняване и за повишаване качеството на училищното историческо образование. Включени са следните основни проблеми:
Какво е историческо съзнание? По какъв начин историческото съзнание е обвързано с колективната идентичност? Променя ли се то при влизане в една по-крупна национална общност (конфедерация, федерална държава) или при разпадане на империите (възвръщане на автономност)? Кои социализиращи институции оказват влияние върху историческото съзнание и си взаимодействат с обществените задължителни образователни институции?
Каква е връзката между историческо съзнание и национална самоидентификация от една страна и научните исторически изследвания от друга страна? Отговарят ли усилията на държавата за постигане на по-висока степен на лоялност от страна на учениците на значението на историята като академична дисциплина или има конфликт между двете страни? В случай на конфликт, коя от двете страни има приоритетно значение?
Съществуват ли в действителност толкова големи различия между степента на историческа социализация в отделните страни, както често се предполага? Определя ли се дълбоката структурна действителност от начина на живот на индивида?
Забелязва ли се отличителен процес към създаване на обединено (или поне координирано) европейско историческо съзнание? Или особеностите на националната и социалната традиция ще надделеят по пътя към европейската интеграция?

Концепция на националния проект за изследване на историческото съзнание на младите хора
Не всички от споменатите въпроси могат да намерят отговор на емпирично-аналитично ниво. Независимо от това съществува силна необходимост за получаване на сведения в областта на поставения проблем за историческото съзнание във всички европейски страни, включително България. Интересна част от общоевропийския проекта е възможността за сравнение на резултатите за собствената страна със ситуацията в другите страни. Това е главното намерение на българския локален проект, който се осъществява като допълнително (follw-up) изследване. Сравняването на резултатите може да се постигне с помощта на допълнително независимо проучване, ползващо свой собствен инструмент и методика. Разработването на инструмента на изследване, събирането на емпиричния материал, анализирането и сравнението му с общоевропейските резултати е задачата на темата "Историческото съзнание на младежта - сравнителен европейски проект".
Времето, в което общоевропейското изследване се осъществява, не е избрано случайно. През 90-те години в Европа се извършват субсистенциални и фундаментални промени. Затова е особено интересно да се разкрие отношението на младите хора към основни аспекти в рамките на историята и социалните изследвания. Така например, отношението им към историческото развитие, към различните форми на национализъм, демокрация, толерантност към другия в тяхната собствена страна, както и в съседните европейски страни. Обзорното проучване дава възможност за сравняване на идеи и намерения сред младите хора от държави и общности с различни идеологии и политически възгледи, от страните в преход, започнал в началото но 90-те години.
Важен елемент от изследването е създаването на възможности за сравнение на отговорите на ученици в една страна с отговорите на ученици от същата възрастова група от други страни. Този начин на сравнение днес е от особено значение и неговата важност все повече ще нараства в бъдеще. Всички познаваме изразът "Европа става малка", отнасящ се до факта, че комуникациите между хората и страните в рамките на европейския континент нарастват чувствително. Събития, промени и конфликти в една страна оказват непосредствено влияние върху ситуацията в други те страни по различен начин. Недостигът от информация за другите е една от причините за възникване на конфликти между хора и народи. Ако имаме повече сведения за младите хора и техния начин на мислене и отношенията им към въпроси от историята и политиката, бихме разбрали по-добре причините за възникване на конфликти. При това можем да създадем платформа за отразяване на начина на мислене, който да даде положителни импулси в насоката на постигане на положителни промени. Поради това изследването на историческото съзнание на младите хора е от особено значение.
Понятието "историческо съзнание" покрива една сложна концепция, която трудно подлежи на точна дефиниция. На това място би било достатъчно да кажем, че историческото съзнание представлява съществен фактор в няколко отношения: то има централно значение като част от индивидуалната и колективната идентичност, то има отношение към нашите ценности и интереси, то оказва влияние върху нашето мислене и действие.
Разбирането на понятието историческо съзнание се различава сред учители и научни работници в Европа. Според един общоприет, традиционен подход в концепцията за историческото съзнание се обръща особено внимание на миналото като централна компонента на времето. В някои страни, напр. Германия и скандинавските страни, по-голямо внимание се отрежда на връзката между минало, настояще и бъдеще. Последният подход е фундаментален за настоящия проект. Централна задача затова представлява установяването на връзките между вижданията на младите хора за миналото, оценките им за настоящето и очакванията им за бъдещето.
Накратко, можем да определим следните основни задачи, които си поставяме при реализирането на проекта:
Най-напред - получаване на информация за това, как учениците оценяват историята и преподаването по история. На базата на тези сведения ще се стремим към разработване на критерии за подобряване на историческото образование у нас в непосредствено сравнение с диагностиката, проведена в различните европейски страни.
Следващата цел представлява определяне на основните измерения и елементи на историческото съзнание, на методите за неговото изследване. Така се създава научната основа за провеждане на следващи теоретични и емпирични проучвания в тази област.
Третата задача може да се определи като изготвяне на карта на историческите интерпретации и политическите отношения на младежта в страната. По този начин бихме получили сведение за готовността на младите хора за междуобщностна търпимост, за основите на евентуални вътрешни конфликти, които могат да възникнат в бъдеще.
Наблюдението върху актуалните исторически знания на учениците не е самоцелна задача. В този смисъл изследването се дистанцира от възможността за превръщането му в един вид "Национална олимпиада по история". Но когато искаме да анализираме концепцията за историческото съзнание, трудно е да се постигне едно цялостно разграничаване от конкретни знания за историята.

Реализация на проекта
Анализирането на историческото съзнание сред младите хора изисква подбор на група от ученици, при които притежават в известна степен развито отношение към историята. От друга страна анкетирането на ученици само от една възрастова група би ограничило възможността за получаване на вярна представа за отношенията на младите хора към поставените в анкетата въпроси. Поради тези съображения и въз основа на опита от предишни изследвания в страната е подходящо запитването да се ограничи върху ученици от горния курс на СОУ и професионалните училища, т.е. за лица на възраст между 15 и 18 години. За тази група от ученици е гарантирано историческо и политическо образование на необходимото ниво.
Получаването на една репрезентативна извадка от ученици в посочените възрастови групи за страната изисква непреднамерен подбор на лицата от списък. Досегашната практика при подобни изследвания налага обаче избирането на ученици, които представляват една компактна група, т.е. посещават един и същ клас в училището. По такъв начин може да се гарантира хомогенност на тестваната популация. Прилага се гнездовият принцип на формиране на извадките по квоти като се дава предпочитание на райони от югозападната част на страната. Гнездовият подбор изисква случайно избиране на групи от предварително зададените райони. Квотата от максимален брой ученици осигурява равнопоставеност на районите. Признакът по който се обособява групата е възрастта на учениците (от 8-ми до 11-ти клас). Гнездата са образувани от следните населени места: градовете Гоце Делчев, Благоевград, Момчилград, Смолян, Девин, Неделино, Якоруда, Хасково, Бургас, Плевен, Стара Загора и София, селата Сатовча, Слащен, Черноочене.
Проучването се основава на извадки, които са получени в изброените по-горе райони. Разпределението на учениците в тези райони е както следва:
 

населено място	училище	дата на анкетиране	брой ученици	%
с. Сатовча	СОУ "Св.св. Кирил и Методий	юни 1997 г.	55	15,6
с. Слащен	СОУ "Св. Кл. Охридски"	юни 1997 г.	39	11,0
гр. Якоруда	СПТУ-м "П.Р. Славейков"	юни 1997 г.	19	5,4
гр. Благоевград	ПМГ "С. Корольов"	юни 1997 г.	60	17,0
гр. София	66-то СОУ "Ф. Станиславов"	октомври 1997 г.	35	9,9
с. Черноочене	СОУ "Хр. Смирненски"	октомври 1997 г.	49	13,9
гр. Момчилград	СОУ "Н. Й. Вапцаров"	октомври 1997 г.	18	5,1
гр. Неделино	СОУ "Св.св. Кирил и Методий"	октомври 1997 г.	78	22,1
гр. Бургас	Техникум по обществено хранене	март 1996 г.	49	8,4
гр. Полски Тръмбеш		април 1996 г.	14	2,4
гр. Хасково	ГПЧЕ	март 1996 г.	10	1,7
гр. Смолян	СОУ "Христо Ботев"	април 1996 г.	27	4,6
гр. Девин	СОУ "Христо Ботев"	април 1996 г.	38	6,5
гр. Плевен	Техникум по хранително-вкусова промишленост	май 1996 г.	37	6,3
гр. Гоце Делчев	ПМГ "Яне Сандански"	май 1996 г.	18	3,1
гр. Стара Загора	СОУ "Васил Левски"	март 1996 г.	36	6,2
липсващи			1	0,2
общо			583	100

Етническото и религиозно самоопределение на анкетираните лица е от особено значение за анализа на данните. Най-висок е делът на българите (78,9 %), които са последвани от турците (14,2 %). Българомохамеданите съставляват 15,4 % от самоопределилите се като българи или 12,2% от цялата популация. Най-висок е делът на българите с атеистични възгледи (43,7 % от всички анкетирани), почти равен на тези с източно-православно вероизповедание (43,2 %). Турците са изключително с мюсюлманско вероизповедание (74 от общо 83 ученици, самоопределили се като турци), атеистите сред тях са едва 10,8 %. Данните от последното преброяване в България (1992 г.) дават възможност за проследяване на съотношението според предвидените там възможности за диференциация по "етническа принадлежност", "религиозна принадлежност" и "майчин език". Така имаме 85,8 % самоопределили се като българи от всички български граждани (8 472 724). Мюсюлманите сред българите представляват 1,1 %. Турци са 9,7 % от българските граждани, 99 % от тях са мюсюлмани ⁹. От тук става видно, че разпределенията в нашата популация са сравними с данните на национално ниво. Забелязва се една относителна свръхрепрезентация на българите - мюсюлмани (15,4 % от българите в нашата извадка срещу 1,1 % от националното преброяване). Това е желателно от гледна точка на получаването на сигнификантни резултати от анкетирането на тази малцинствена група.
Преследвайки идеята за универсалност на инструмента в общоевропейското изследване не е било възможно отчитането на особености от разпределението на миноритетните групи в Югоизточна Европа. Така например за религиозното самоопределение са предвидени категориите "римо-католическо", "протестантско", "православно", "ислямско" и др. в които извадката за България се разпределя както следва: 74 % с източно православно вероизповедание, 2,5 % с мюсюлманско вероизповедание, 6,99 % с атеистични възгледи.
 

	не знам	римо-католическо	протестантско	православно	еврейско	ислямско	друго	нямам	без отговор	общо
брой	57	9	10	770	5	26	9	72	72	1030
%	5,5	0,9	0,97	74,7	0, 5	2,5	0, 9	6,99	6,99	100

От друга страна в общоевропейското изследване не е отразено и представителството на етнически групи, които се различават от основната народност в страната. Така за България в са отчетени 997 ученици с основна, т.е. българска, народност и 52 ученици от друга народност от общо 1029 валидни отговора. Според националното преброяване би трябвало да очакваме приблизително 9 % турци, 3 % цигани и около 1 % от други етнически групи (евреи, арменци, каракачани и т.н.) ¹⁰. От тази гледна точка съществуват съмнения за представителността на данните за България в общоевропейското изследване. При използваната там класификационна схема не е възможно да се отчетат сигнификантни данни за подгрупата "българи с мюсюлманско вероизповедание". Затова нашето национално проучване, без претенции за представителност, би могло да хвърли допълнителна светлина върху главните проблеми на европейското изследване, съобразявайки се с конкретните условия в страната.
По отношение на местожителството най-голямо е участието на ученици, които живеят на село (216 или 37 % от анкетираните). Почти равни са дяловете на живеещите в малки и големи градове (188 и 171 ученици съответно). Въпросът за политическите симпатии не дава основание за разслояване на популацията, тъй като 88 % от всички ученици твърдят, че не се занимават с политика (в смисъла на политическа симпатия или антипатия). За социалния произход на анкетираните можем да съдим според занятието на родителите. Съответният въпрос събира сведения в три основни категории: децата с безработен родител съставляват 13,2 % от всички анкетирани. Преобладава делът на родителите на държавна работа (63,3 %), докато този на родители със самостоятелно занятие е относително малък (27,6 %).
Въпросникът, който използваме в настоящото проучване може да обясни само една малка част от поставените по-горе проблеми и теоретични постановки. Ограничаването на проблемите от едно обширно многообразие, което трудно може да бъде обхванато както с помощта на емпиричния така и чрез наративния подход, е допустимо и оправдано от гледна точка на фиксираните в темата, целите и описанието на темата "Историческо съзнание на младежта - сравнителен европейски проект" кръг от въпроси. Изследването се превръща в една компаративна студия на резултатите от общоевропейското с тези от регионалното, независимо изследване, което е задача на нашия научен колектив. Възможността за сравнение е гарантирана благодарение на общата теоретична и концептуална схема. Резултатите от нашето изследване могат да се съпоставят само с една част от хипотезите на общоевропейското изследване.
С помощта на анонимен въпросник се събират данни относно възрастта (клас), пола, успеха, социалния статус на родителите, местожителството, етническата и религиозната самоидентификация, любимото занимание и политическите предпочитания на учениците. Въпросникът се състои от структурирани айтеми. Въпросът за доверието към източници на исторически знания предлага възможност за избор между 6 възможности (доверие към учителя, учебника, книгите, роднините, медиите и киното). Предпочитанията към исторически теми се определя с помощта на въпрос с четири разновидности (предпочитания към политическата история, етнокултурната история, история за живота на хората и интегралната история). Предвиден е въпрос за свободен отговор, който изисква определяне на имената на най-значимите личности от българската история. Преобладаващата част от айтеми в анкетната карта образуват твърдения (statements), които се предлагат за оценка с четиристепенна скала (1 - одобрявам напълно, 2 - одобрявам частично, 3 - отхвърлям донякъде, 4 - изобщо не одобрявам). Непопълнени отговори се кодират с 0.

Анализ на резултатите
Мнения и нагласи относно учебно-историческата литература и училищното историческо образование
Историята не може да бъде неделимо единство от теми, към които хората имат интерес или са напълно незаинтересовани. Възможни са конкретни мотивации, много различни структури на предпочитания и антипатии към историята. Затова н изследването е включен конструкт, който има за цел да провери ефективността на историческата инструкция и използваните в училище дидактически средства. Факторният анализ на айтеми от тази група говори за положителното участие на променливите в конституирането на фактора HIST_EDU, който можем да наречем съвсем основателно "историческо образование". Разглеждаме отделни подгрупи от анкетираните ученици по отношение на този фактор. Анализът се извършва според отклонението от средната стойност, отрицателно отношение на подгрупата се изразява в положително отклонение от средната стойност за фактора, положително отношение - обратно представлява отрицателно отклонение от средната за фактора. Сигнификантни отклонения тук се забелязват в подгрупите, които са обособени според религиозното самоопределяне и местожителството на анкетираните. Така при подгрупата "православни" имаме отклонение от средната стойност с 0,27, което означава, че в тази подгрупа от анкетирани лица се изразява известна тенденция за отрицателно отношение към анализирания фактор "историческо образование". Отклонението за подгрупата "мюсюлмани" е незначително, но при "атеистите" е отчетена стойност -0,25, което означава че при тях е подчертана тенденцията за положително отношение към фактора. Същият ефект се забелязва и в подгрупата "българо-мохамедани". Интересни са данните за подгрупите, които са образувани според местожителството на анкетираните лица. Забелязва се подчертано негативно отношение към фактора "историческо образование" в анкетираните, които живеят в големи градове (средна 0,56), докато живеещите в малки градове демонстрират положителни нагласи (средна -0,26).

Нагласи към морални ценности и очаквания от бъдещето
Историческото съзнание представлява едно сложно вплитане на интерпретации за миналото, възприемане на настоящето и очаквания от бъдещето. Няма съмнение, че проблемът за експлицитно и имплицитно сравнение на времевите компоненти по схемата минало - настояще - бъдеще е от особена важност за разкриване на историческото съзнание. Изглежда всичко това се концентрира в понятията "ценности" и "морал".
Факторният анализ на айтемите от тази група предлага образуването на две производни променливи. Първата, наречена условно NO_MATER, изразява отказ на анкетираните от материално богатство. Втората променлива изразява интереса на младите хора към получаване на по-високо образование и успех в живота; те образуват фактора HIEDU.
Интерес представлява анализът на конституираните фактори в зависимост от подгрупи според етническата самоидентификация, пола, религиозната принадлежност, местожителството и занятието на родителите. В подгрупите според етническата самоидентификация на анкетираните се забелязват отклонения от средната стойност за съответните фактори. При "турците" имаме отклонение -0,51 от средната за фактора NO_MATER, което говори за подчертаната готовност на анкетираните за емиграция с цел постигане на материално благополучие. При самоопределилите се като "българи" се отчита тенденция, която е противоположна на описаната по-горе (отклонение с 0,18 от средната за фактора NO_MATER). Може да се констатира също така повишеното желание за продължаване на образованието в подгрупата "турци" (отклонение -0,15 от средната за фактора HIEDU). Подобни тенденции се забелязват в подгрупите "православни", "мюсюлмани" и "атеисти". Конструираната подгрупа "българо-мохамедани" демонстрира същата схема на поведение, както групата на "мохамеданите", респ. "турците". Интересно тук е разслояването по отношение на фактора HIEDU. Докато "православните" не се ангажират с придобиването на по-високи знания (отклонение 0,31 от средната за HIEDU), то "атеистите" и "мюсюлманите" определено демонстрират своите положителни намерения с отклонение -0,23 и -0,11 от средната за HIEDU. По-нататък, тези, които се отказват от материално богатство живеят в повечето случаи на село (-0,31 от средната за NO_MATER), докато живеещите в малки и големи градове определено демонстрират желание за по-богат живот, евентуално извън пределите на страната (0,23 по отношение на средната за NO_MATER за живеещите в големи градове и съответно 0,29 - за анкетираните, които живеят в малък град). Готовността за продължаване на образованието се засилва от града към селото, като отклоненията по отношение на фактора HIEDU се движат от 0,52 за гражданите, -0,21 за живеещи в малък град и -0,1 за живеещите на село. Интерес представлява и изразеното желание за знания от страна на анкетираните с безработен родител (-0,16 от средната за HIEDU).

Отношение към "другия"
Една група от айтеми се отнася към въпроса "образа на другия" в представите на учениците. Модерната историческа инструкция не се стреми експлицитно към създаване на специфични асоциации с исторически събития и епохи в съзнанието на учениците. Намеренията по-скоро се насочват към развитие на когнитивно фундирани интерпретации и умения, които дават възможност учениците да развиват свое собствено историческо мислене. Затова особено ценно е умението ученикът да осъзнава, че дадена ситуация и епоха в миналото може да бъде възприета и оценена по различен начин в зависимост от конкретната историческа, социална и теоретична позиция. Този принцип в дидактиката на историята се обединява под наименованието многоперспективност. Многоперспективността е особено важна по отношение на възприемането, оценката и отношението към други култури. Изброените променливи дават представа за отношенията на анкетираните към "другия" и готовността им за възприемане на култури и традиции, които са различни от техните първообрази.
Факторният анализ на групата от айтеми води до обособяването на два фактора. Първият може да се опише като "нетолерантно отношение" (NO_TOL). От друга страна се формира противоположният по смисъл фактор, "толерантност" (TOL). Какво е участието на типични подгрупи от извадката към изведените тук фактори? Забелязва се подчертана толерантност при момичетата (отклонение от средната за фактора TOL -0,15) в сравнение с момчетата (отклонение от средната за TOL 0,24). Интересно е разпределението на подгрупите според етническата самоидентификация на анкетираните. В подгрупата на българите е отчетено отклонение от средната стойност за фактора NO_TOL на 0,13, което може да се интерпретира като израз на толерантно отношение към другия. В сравнение с тази подгрупа при турците е отчетена отрицателна стойност за отклонението от средната на същия фактор (-0,38), която освен това е относително висока. Тези данни говорят за противоположност на подгрупите от извадката, определени като "българи" и "турци", по отношение на нетърпимостта към другия в полза на турците. Подобни разпределения се отчитат и при подгрупите, които са образувани според религиозната самоидентификация на анкетираните ученици. Подчертано нетолерантно отношение се забелязва при мюсюлманите (отклонение от средната за NO_TOL -0,29), докато атеистите са далеч по-склонни да се срещнат с чужди култури (отклонение за същия фактор 0,41). По отношение на фактора "толерантност", в който участва променливата NJAM_LO) резултатите поткрепят направените по-горе изводи. Естествено, подгрупата на мюсюлманите одобряват този вид толерантност в много висока степен (отклонение -0,57). Забележително е обаче отношението на атеистично настроените ученици, които в много по-силна степен отхвърлят фактора TOL (отклонение от средната 0,57), докато определилите се като "православни" ученици възприемат фактора по-толерантно (отклонение 0,21). Най-висока стойност за отклонението от средната за фактора TOL се отчита при групата на българо-мохамеданите (-0,79), с което те демонстрират изключителна готовност за занимания с корана в училище. Най-често подобна готовност може да се очаква при ученици, които живеят в българските села (отклонение от средната за фактора TOL -0,35 в подгрупата с местожителство в селските райони на страната). Данните дават основание да се счита, че толерантно отношение към другия притежават тези ученици, които живеят в големи градове (отклонение от фактора TOL 0,15 и за NO_TOL 0,1). По отношение подгрупите, които се обособяват според занятието на родителите не се отчитат сигнификантни различия за разглежданите фактори.

Отношения към историческото ни минало и съдбата на България
Преследваме целта за установяване на отношения към проблеми, които засягат историческата съдба на България и които се разглеждат в рамките на училищното историческо образование. Определянето на факторите "политическо влияние" (POL_INT) и "безнадеждност" (NO_CHAN) става в резултат на факторния анализ. Обособените подгрупи в извадката изразяват следните тношения: Отчитаме отрицателно отклонение от средната за фактора NO_CHAN в подгрупата "момчета" със стойност -0,68. Анкетираните от тази подгрупа са склонни да одобряват твърденията от разглеждания фактор, докато при момичетата не се отчитат сигнификантни отклонения от средната стойност за фактора.
Интересно е разграничението за разглежданите фактори по отношение на подгрупите, които се обособяват в зависимост от етническата самоидентификация на анкетираните. Докато при подгрупата "българи" не се отчитат значими различия от средната стойност, то при "турците" имаме отклонение -0,27 от средната за фактора POL_INT и относително високо положително отклонение 0,38 за фактора NO_CHAN. Анкетираните от тази подгрупа са съгласни с твърденията от първия фактор, но в преобладаващата част от случаите отхвърлят твърденията от фактора NO_CHAN. Според тях България има шанс да бъде велика държава и възможностите за обединение на българските зами не са пропуснати. Съвсем разнообразно е отношението на образуваните в зависимост от религиозната самоидентификация подгрупи "православни", "мюсюлмани" и "атеисти". Към фактора POL_INT са отчетени съответно следните стойности за отклоненията от средната: 0,26, -0,19, -0,26. Първата е положителна и отразява отрицателното отношение на анкетираните с източно православно религиозно самоопределение към "политическите фактори", определили сегашното положение на страната ни. Анкетираните ученици от другите две подгрупи са съгласни с твърденията от този фактор, като одобренията са по-значителни в подгрупата "атеисти". За фактора NO_CHAN се обособяват две антагонистични подгрупи - на "мюсюлманите" (отклонение 0,25) и на "атеистите" (отклонение -0,30). Последните очевидно се съгласяват с безнадеждното положение на страната ни и са склонни да обяснят това с политическите грешки в миналото. При българо-мохамеданите се забелязва подчертано одобрение на фактора POL_INT (отклонение -0,34) и отхвърляне на фактора NO_CHAN (отклонение за средната стойност 0,22). Поведението на анкетираните от тази група е сходно със схемата на отговорите от подгрупите на "турците" и "мюсюлманите". Забелязват се различия в отговорите към твърденията от разглежданите фактори за подгрупите според местожителството на анкетираните. Живеещите в големи градове отхвърлят фактора POL_INT, докато учениците, които живеят в малки градове и в селата, са по-склонни да се съгласят с твърденията от този фактор. Различия в схемата на отговорите относно фактора NO_CHAN се отчита само за живеещите в малки градове (отрицателно отклонение от средната стойност с -0,13). Подгрупите от ученици, които са образувани според занятието на родителите са критични единствено по отношение на фактора POL_INT. Трябва да се отбележи високото отклонение от средната стойност за подгрупата "безработни" (-0,35), докато учениците с родители на държавна работа изразяват противоположни отношения към същия фактор (отклонение 0,12).

Отношения към Европа и мястото на Българие в изграждането на общоевропейската културна идентичност
В изследването са предвидени хипотетични конструкти, които имат за цел да установят отношението на учениците у нас към участието на българския народ в изграждането на общоевропейската култура и неговото място в бъдеща обединена Европа. След факторен анализ с разгледаната група от айтеми можем да се обединим в съдържателно отношение около следните конструкти: фактор PROEU, изразяващ положително отношение към отварянето към света и европейската идея и фактор PROREGIO, който обобщава нагласи около културно-историческия принос на българския народ във формирането на общоевропейската културна идентичност. Не могат да бъдат констатирани сигнификантни различия в схемите на отговор за разглежданите фактори в зависимост от пола на анкетираните ученици. Според етническата самоидентификация обаче веднага изпъкват на преден план подчертано положителните отношения към двата фактора за анкетираните от подгрупа "българи" (отклонение от средната стойност за фактора PROREGIO -0,17 и -0,13 PROEU) , които контрастират на фона на отрицателните отношения в подгрупата "турци" (отклонение от средната 0,42 за PROREGIO и 0,39 за PROEU). Очевидно анкетираните от двете подгрупи се антагонистични в своите виждания относно приноса на българския народ за формиране на общоевропейската култура и бъдещото развитие на общия европейски дом. Интересно е разпределението на нагласите във формираните според религиозната самоидентификация на анкетираните подгрупи. Най-силно е изразено отрицателното отношение на подгрупата "мюсюлмани" към фактора PROREGIO (отклонение от средната 0,32) и положителното отношение на подгрупата "атеисти" към двата фактора (отклонение от средната -0,47 за PROREGIO и -0,35 за PROEU). При подгрупата "българо-мохамедани" не се констатира отклонение в схемата на отговори от общата за цялата извадка по отношение на идеята за обединена Европа (фактор PROEU). Тук се забелязва обаче отрицателно отношение към фактора PROREGIO (отклонение от средната стойност 0,24). Може определено да се каже, че привържениците на европейската идея живеят в града (отклонение от средната стойност за факторите PROREGIO и PROEU -0,39 и -0,27 съответно за живеещите в малък град) , докато нейните противници трябва да се търсят в българските села (отклонения 0,25 и 0,15 съответно). Тъй като подгрупата на живеещите в големи градове е относително малобройна, относително ниските стойности за тази подгрупа не могат да бъдат интерпретирани със висока надеждност. Същото важи и за подгрупата "родители със самостоятелно занятие". В заключение може да се определи, че анкетираните, които се самоидентифицират като "българи" и "атеисти" са най-благоприятно настроени към обединението на Европа. Самоопределилите се като "турци" и "мюсюлмани" ученици са привърженици на създаването на "Балканска конфедерация" и не признават приноса на българския народ в създаването на общоевропейската културна идентичност.

Отношения и нагласи относно монолитността на българската нация
Предложеният тук за анализ хипотетичен конструкт е изграден от една група от айтеми, които имат за цел разкриването на нагласи сред анкетираните ученици относно участието на основни етнически и религиозни групи в състава на българската нация. Факторният анализ на разглежданата група от айтеми налага конституирането на два фактора. Първият ще определим условно като "представите ми за България като многонационална държава" (MNONAZ). Вторият фактор може да бъде наречен "представям си България като състав от различни общности" (MNOOB). В зависимост от пола не могат да бъдат констатирани чувствителни различия в схемата на отговор от анкетираните ученици. Може единствено да се отбележи завишението с 0,13 от средната за момчетата по отношение на фактора MNONAZ. Анкетираните от тази група са по-склонни да отхвърлят в представите си България да бъде многонационална държава. Докато при момичетата, макар и ниската отрицателна стойност за отклонението от средната, говори за наличие на противоположно мнение по същия въпрос. Разслоението е напълно ясно изразено при подгрупите, които се образуват в зависимост от етническата самоидентификация на анкетираните ученици. Факторът MNONAZ се възприема най-пълно от учениците, които са се самоопределили като "турци" (отклонение от средната стойност -0,38). Същият фактор не е така добре приет сред "българите", за които се отчита отклонение от средната стойност за MNONAZ на 0,15. Като разгледаме допълнително схемата на отговори в зависимост от религиозната самоидентификация на анкетираните получаваме следните сведения: най-силно изразено е отклонението в посока отхвърляне на фактора MNONAZ за учениците, определили се като "атеисти" (отклонение 0,69). За същия фактор отчитаме противоположност в схемата на отговор за определилите се като "мюсюлмани" (отклонение -0,46), което красноречиво определя анкетираните от тази група като привърженици на идеята за "многонационална" българска държава. Почти еднакви стойности за същия фактор отчитаме за "българо-мохамеданите", което говори за пълно съвпадение на интересите с групата "мюсюлмани". Групата "православни" освен това не са готови да възприемат мнението, че в страната съществуват различни общности (отклонение от средната за MNOOB 0,3), докато "атеистите" в известна степен одобряват това становище (отклонение -0,18 за MNOOB). Интересно е разпределението на мненията в подгрупите от анкетирани лица, които се образуват според тяхното местожителство. Живеещите в малки градове одобряват в много по-силна степен възможността за наличие на различни общности в страната ни (отклонение от средната стойност за MNOOB -0,18) и отхвърлят съвсем определено фактора MNONAZ (отклонение от средната 0,54). В българските села ще открием привържениците на идеята за многонационална държава (отклонение от средната за тази подгрупа по отношение на фактора MNONAZ -0,32). В големите градове се отбелязва силно отхвърляне на представите за България като съставена от различни по характер общности (отклонение от средната за MNOOB 0,48). В подгрупите, които се формират според занятието на родителите за анкетираните ученици, се забелязват отклонение от средната в схемите на отговор за тези, родителите на които са безработни. В тази подгрупа факторът MNONAZ (отклонение от средната стойност 021) се отхвърля, като в същото време се забелязва положително отношение към фактора MNOOB (отклонение -0,19).

Отношения към традициите и историческото наследство на българския народ
Хипотетичният конструкт се изгражда от девет айтема, които са предвидени да разкрият нагласите на анкетираните ученици към въпроси от областта на традициите и обичаите на българите, отношението към историческата съдба на България и оценката на моралния статус на българския народ. В резултат нафакторния анализ се обособяват три фактора, които могат да бъдат интерпретирани по следния начин: Първият фактор BG_TRA може да се постави като обединяващ становища относно запазването и пренасянето на българските традиции през поколенията. В същото време този фактор отчита и нашата историческа обремененост по отношение на историческата съдба на нашата страна. Факторът BG_ISOST отразява становища, свързани с изостаналостта на българския народ и неговата принадлежност към ориента. Интерес представлява третият фактор BG_CONS, който отразява относително консервативни становища относно моралния и културния облик на българина. Следва да анализираме мненията на анкетираните за трите фактора според обособените на етнически, религиозен и социален признак подгрупи. В зависимост от пола не се забелязват значими различия в схемата на отговор на анкетираните за образуваните по-горе фактори. Интересно е разпределението на отговорите според подгрупите, които са изградени в зависимост от етническата самоидентификация. Българите в по-силна степен одобрява фактора BG_TRA (отклонение от средната стойност -0,25), с което анкетираните, които попадат в тази категория, засвидетелстват своята привързаност към българските традиции. В същото време те отхвърлят фактора BG_ISOST (отклонение от средната 0,16),т.е. според тях нашето културно развитие не бива да се подлага на съмнение. Противоположно е становището на анкетираните от подгрупата "турци". Те определено отхвърлят фактора BG_TRA (отклонение 0,72), докато в същото време одобряват фактора BG_ISOST (отклонение -0,44). Отговорите в зависимост от религиозната самоидентификация на анкетираните пораждат аналогична на описаната по-горе картина за подгрупите "православни" и "мюсюлмани", мненията на които напълно се припокриват с тези на "българите" и "турците". Тук трябва да се отбележи, че "атеистите" в много по-силна степен одобряват фактора BG_TRA (отклонение от средната стойност -0,47), отколкото подгрупата на "православните" (отклонение за същия фактор -0,13). Подгрупата на "българо-мохамеданите" не изразяват пристрастие към нито един от изведените при анализа фактори. В зависимост от местожителството на анкетираните се констатира, че най-силните привърженици на българските традиции живеят в малките градове (отклонение от средната за BG_TRA -0,48). В селата можем да очакваме в по-голяма степен одобрение на фактора BG_ISOST (отклонение -0,31). По-силна консервативност се отчита при подгрупата анкетирани с безработни родители (отклонение за BG_CONS -0,17).

Заключение
Данните на повече от 580 ученици от различни райони на страната са заложени в основата на описаното тук емпиричното изследване. Анкетирането е проведено през 1996/97 г. и анализите изясняват проблемите около начина, по който учениците се отнасят към училищното обучение по история, структурите и измеренията на историческото съзнание на младото поколение, менталната територия на историческото съзнание в едно общоевропейско сравнение и методиката за емпиричен анализ на историческото съзнание.
На това място не е направен пълен анализ на данните поради съображения за компактност на изложението. Сравнителният факторен анализ обаче дава сведение за мотивацията на учениците, тяхната историко-политическа социализация и представите им за историята в регионален и общоевропейски контекст. Факторният анализ представлява подходящ метод, когато трябва да се разкриват общи черти и различия в структурата на историческото съзнание на различни общности.

Бележки
1 Angvik, M. B.v.Borries (eds.) Youth and History. A Comparative European Survey on Historical Consciousness and Political Attitudes among Adolescents. vol. A: Description, vol. B: Documentation, CD: Datasets. Edition Kцrber-Stiftung, Hamburg 1997
2 Angvik, M. Er dagens ungdom historiebevisst eller historielos" (Are Today's Youths Conscious of Their Historical Roots or Not? -In: Norsk Pedagogisk Tiddkrift [Norwegian Pedagogical Periodical], 3(1991), p.149-155.
3 Borries, B. v. et. al. Das Geschichtsbewusstsein Jugendlicher: Erste repraesentative Untersuchung ueber Vergangenheitsdeutungen, Gegenwartswahrnehmungen und Zukunftserwartungen von Schuelerinnen und Schueler in Ost- und Westdeutschland. Juventa (Jugendforschung), Weinheim, Mьnchen 1995.
4 Изследването "Историческото съзнание на младежта - сравнителен европейски проект" е финансирано и подпомогнато от Националния фонд за научни изследвания.
5 Фюрнрор, В. Учебните планове и отговорността на учителя. История 1992 г. кн. 5/6, с. 42-47.
6 Екер, А. Процесно ориентирана дидактика на историята. История 1995 г., кн.6.
7 Тийме, Х. Представите за Югоизточна Европа в баварските учебни планове. История 1995 г., кн. 5, с.10-16.
8 Aldebert, J.et.al. European History Text Book. Ernst Klett, Stuttgart 1992
9 Дончев, Д. Физическа и социално-икономическа география на България. С. 1994 г.
10 Вж. Дончев, Д. Цит. съч. с. 162 сл.

Библиография
Annonen, S. (1990): The Form of Historical Knowledge and the Adollescent Conception of it. Helsinki (Univ. of Helsinki, Dept. of Teacher Education, Res. rep. 80).
Audigier, F. (Ed., 1993): Documents: Des moyens pour quelles fins? Actes du septiиme colloque des didactiques de l'histoire, de la gиographie, des sciences sociales. Paris: INRP.
Borries, B.v. (1988): Geschichtslernen und Geschichtsbewusstsein. Empirische Erkundungen zu Erwerb und Gebrauch von Historie. Stuttgart, Klett.
Carretero, M. and Voss, J.F. (Eds., 1994): Cognitive and Instructional Processes in History and the Social Sciences. Hillsdale, Erlbaum.
Fuernrohr, W., H.-G. Kirchhoff (Eds., 1976): Ansaetze empirischer Forschung in der Geschichtsdidaktik. Stuttgart, Klett.
Hogg, M.A. and Abrams, D. (1988): Social Idetifications. London, Routledge.
Hoepken, W. (1993): Geschichte und Gewalt. Geschichtsbewu(tsein im jugoslawischen Konflikt. In: Internationale Schulbuchforschung 15, 1; pp.55-73.
Jeismann, K.-E. (1990): Geschichtsbewusstsein als zentrale Kategorie der Geschichtsdidaktik. In: Niemetz, G. (Ed.) Aktuelle Probleme der Geschichtsdidaktik. Stuttgart: Metzler, pp.44-75.
Leinhardt, G., Beck, I. and Stainton, C. (Eds. ,1994): Teaching and Learning in History. Hillsdale, Erlbaum.
Moniot, H. (1993): La didactique de l'histoire. Paris, Nathan
Moniot, H. (1994): L'histoire, le recit du vrai. Paris, Nathan
Pandel, H.-J. (1987): Dimensionen des Geschichtsbewu(tseins. In: Geschichtsdidaktik 12, pp. 130-142.
Pellens, K., S. Quandt, H. Suessmuth (Eds., 1994): Historical Culture - Historical Communication. International Bibliography. Frankfurt/Main, Diesterweg.
Peyrot, J. (1995): The present position of history teaching in France. In: EUROCLIO-Bulletin 5 (1995/96), pp. 4-6.
Ruesen, J. (1989): Rekonstruktion der Vergangenheit. Goettingen, Vandenhoeck & Ruprecht (Grundzuege einer Historik II: Die Prinzipien der historischen Forschung).
Schoerken, R. (1972): Geschichtsdidaktik und Geschichtsbewu(tsein. In: Suessmuth, H. (Ed.): Geschichtsunterricht ohne Zukunft?. Vol.1. Stuttgart, Klett, pp. 87-101.
Tajfel, H. and W.G. Austin (Eds., 1986): Psychology of Intergroup Relations. Monterey, CA: Brooks/Cole, pp. 7-24.