ИСТОРИЯТА В ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО
Юри Тодоров
1. Информатика и история
Приложенията на науката за информацията са изключително многообразни. Те се налагат и извършват под влияние на времето и човешката еволюция. Днес информацията се превръща във важен инструмент за реформиране на обществото. Тя е средството за взаимодействие между държавни и обществени органи, големи и малки социални общности, между отделни личности.
Оттук произтича и ролята на информатиката като наука. Тя осигурява методологичната основа за осъществяване на изследванията в различни области на науката, насочени към изучаване на информационните й аспекти, в частност и на историята. Информационният подход, наред с другите общонаучни подходи (системен, структурен, функционален, моделен, стохастичен и пр.) представлява инструмент за научно познание в сферата на историческите изследвания, като е в състояние да спомогне за разкриването на някои от аспектите на сложните обществени явления в ретроспективен план. Информатиката позволява интегрирането на други продуктивни подходи, като интеграционния - синтезиращ и нормативен, доказали своята приложимост при изучаването на относително стабилни обществени формирования, и социологическия - успешно приспособим за променливи условия на живот, в едно цяло. Това е именно същността на интердисциплинарния подход за провеждане на изследвания в тази област. Информатиката предлага на историка методи за научно познание при историческата реконструкция, за представяне на всички аспекти на изследвания обект със средствата на модерната информационна комуникация.
Много важна роля в приложенията на информатиката в областта на историческите изследвания играе възможността за систематизация на познанието. Докато при нормативния подход от решаващо значение е нормата на поведение в общности от хора в миналото, то при социологическия подход важност придобива самият факт. Социологизиращият историк се стреми да разглежда житейски ситуации, съчетания на междуличностни и индивидуални социални явления. Пример за това проблемът за историческото съзнание на обществото. В този контекст с успех се прилагат социологически подходи в съчетание с методите на информатиката за изследване на комплексния феномен “историческо съзнание”. Редица публикации са в състояние да подкрепят моята теза за ползотворността на това междудисциплинно научно сътрудничество. От съществено значение тук се оказва изучаването на структурите на групово поведение и отношение в социални системи. Интерес представляват  изводите, които касаят груповата динамика, процесите на социализация, организация, комуникация и администрация.
Особен интерес за историческата наука представлява информацията за миналото, чрез която става възможно изучаването на природата на конфликти между различни социални, етнически и етно-религиозни  общности. Мотивацията на човешката дейност, мястото и ролята на човека  в системата, факторите на социалната активност, моделирането на функционалната същност на тези формирования, очаквания, ограничения, мобилност, идентификация и самоидентификация, това са някои от основните моменти при изследвания в тази област.
Ролята на модерните информационни системи е значителна и те обединяват всички процеси на функциониране на обществото. Една съвременна организация на държавно или институционално ниво трябва да бъде структурирана с оглед оптимизиране способностите за управление чрез обработване, разпространение и съхранение на информация. Информацията в съвременния офис и съответно в бъдещия архив е предимно в електронен вид, т.е. съхранява се на носители, които могат да бъдат разчетени с помощта на технически устройства. Съществуват информационни отдели, където постъпващи документи на хартиен носител, задължително се преобразуват в електронен вид. Междуведомствената комуникация се осъществява също предимно по електронен път при използване на глобални комуникационни средства и стандарти. Това означава, че историците трябва да бъдат в състояние да боравят със съвременни информационни технологии за да могат да се справят със задачата по разчитане на информацията, която се произвежда и съхранява под една или друга форма днес.
Възможни са два сценария: 1) Голяма част от информацията днес да бъде загубена за поколенията. Това е реална опасност, ако от една страна не сме в състояние да създадем информационен носител за трайно съхраняване на информация, и от друга - не осигурим необходимите мероприятия за периодично запазване и опресняване на съхранената информация. 2) Преобладаващата част от сведенията са запазени надеждно и могат да бъдат предадени през поколенията. Това естествено е един оптимистичен сценарий и ние се надяваме на неговото настъпване. Тук възникват обаче проблеми около възможностите за разчитане на сведенията в бъдеще при голямото многообразие от стандарти за запис и съхранение на информацията, които ние днес използваме. Технологията все още е далеч от създаването на единен стандарт за съхранение на данни, подобен на този от гутенберговата епоха, а днешните нововъведения все още се намират в експериментална фаза.
Може да се очаква, че информационният носител на бъдещето отново ще бъде хартията. Въпреки всички прогнози, които сочеха изчезването на хартията в областта на съвременния документооборот, това не стана. Хартията е неотменим носител на информация,  ако съдим по последните разработки на изследователския център на XEROX. В PARC е създадена технология, с помощта на която може да се съхранява огромно количество информация върху лист хартия със средствата на електронното кодиране. Дейтаглиф е технологията, която ще направи хартиените документи по-интелигентни. Дейтаглифите са проектирани за кодиране на данни върху хартия по такъв начин, че информацията да може да бъде прочетена от компютър, т.е автоматично да се преобразува във вид, удобен за компютърна обработка. Така един правоъгълен участък върху хартия запълнен с дейтаглифи с размери на една пощенска марка може да побере пълния текст на документ от няколко хиляди знака.
Файл с визуална информация е по-труден за обработване и изисква повече място за съхранение отколкото структурираната текстова информация. Институциите ще започнат скоро да работят с подобни огромни файлове, за архивиране на видеоклипове, запазване на аудиозаписи. Необходимостта от съхраняване на големи количества информация нараства спиралообразно. Информационните индустрии вече преобразуват повечето от техните аналогови информационни потоци в цифрови. Почти във всички аспекти светът се движи към цифровизация и съответно се появява нуждата от надеждни системи за архивирането й. Това резултира в създаването на големи бази данни с неструктурирана информация и огромни по обем файлове, което налага работата със системи за лесно архивиране и разпространение по Интернет на подобни файлове. Архивираща система с бърз достъп, която може да бъде достигната с помощта на персонален компютър, може да стане решаваща за институционалните информационни мрежи .
Съвременните архивиращи системи комбинират дисков, лентов и оптичен способ за съхранение на информацията. Sony Music използва такава технология за запазване на  600 000 музикални клипа. Системата може да съхранява повече от 400 терабита цифрово аудио и видео. С прехвърлянето на всички записи върху цифрови касети компанията ще има възможност да направи каталог на информационните продукти и да управлява тази огромна маса от неструктурирана информация. Лентовата библиотека става достъпна на ниво файл от всички потребители на системата. Данните се записват на лента със скорост 12 Mbps. Едночасов аудиозапис може да бъде архивиран за около 10 минути. Ускореният процес на архивиране е от решаващо значение за функционирането на информационния отдел. Подобно е положението при визуалните бази данни, така например една снимка може да достигне размер 20 - 30 МВ. Една архивна единица може да съдържа до 200 изображения., запазени като отделни файлове. За гарантиране на бърз достъп до релевантна информация подобни системи ползват роботизирани библиотеки с лентов капацитет над 20 терабита и оптичен твърд диск с капацитет 1,4 терабита. Управлението на изображенията в библиотеката е толкова бързо, както обичайната работа на персоналния компютър с твърд диск. Това е особено полезно, когато подобни центрове отворят архивите си за ползване чрез Интернет.
Важно от потребителска гледна точка е времето на живот на архивираните файлове. Според специалистите на Sony тяхната система би издържала поне 200 години. Информационният носител има безкрайна продължителност на живот и позволява проверка дори и за най-ниските нива на загуба на информация. Когато се забележи деградация, информацията автоматично се записва на друга лента.
Много е важно решението на проблема за избор на технически средства, от които историците изпитват първостепенна нужда: персонален компютър, програми и средства за обработване на информацията, комуникационни средства за връзка към външни източници на информация, входно изходни устройства като печатащи и сканиращи такива. Интернет като глобален източник на информация е технологичната основа за комуникация между хората в бъдеще. Задачата на информатиката е да определи закономерностите на информационен обмен в глобалната компютърна мрежа и да даде обективна оценка за нейната достоверност, навременност, релевантност и надеждност. Необходимо е регулиране на информационните източници и процеси, които се отразяват върху развитието на други научни области, в частност и върху историята като наука. В редица страни има стремеж за установяване на контрол върху свободното разпространение  на информация и достъпа до нея, особено на информацията, разпространявана в Интернет. Това е проблем, който непосредствено засята правата на човека. Коя информация може да се отнесе към конфиденциалната, коя към откритата, кои процеси подлежат на държавно регулиране, какъв вид информация е полезна само за отделен кръг хора? Няма съмнение, че Интернет в недалечно бъдеще ще стане практически достъпен за всеки. Какви ще бъдат правата на отделния гражданин при достъпа и разпространението на информация в мрежата? Това е въпрос, който подлежи на обществена регулация.
Основен проблем при обработването на големи информационни масиви е информационното търсене. Необходими са информационно-справочни системи в различни предметни области, включително и в историята. Такива системи могат да бъдат ограничени по региони, които да създават индекси за регистрираните сведения в техния обхват на действие, това ще бъдат локалните центрове за робата с архивна информация. Може да се очаква, че локалните центрове ще бъдат свързани помежду си чрез Интернет. При това ще могат да се премахнат съществуващите ограничения в териториално и материално отношение, ще намери решение проблемът с обновяване на информационните масиви. Локалните центрове могат да представляват една първа стъпка при създаването на единни архивни бази на световно равнище и световни информационно-справочни системи, които да предлагат архивна информация. Това ще спомогне за повишаване възможностите за интеграция на страните при повишаване на потенциалните възможности за разпространяване на информация, увеличаване на възможностите за изследователска работа на учените от цял свят, намаляване на загубите на време. Това ще допринесе за създаването на нова цивилизация, основаваща се на знанията, естествен продължителна информационното общество.
В новото хилядолетие информацията ще бъде основен ресурс за научен напредък. Притежавайки го, човешкото общество трябва да го превърне в знания за да може успешно да решава въпроси във всички области на човешката познание. Информацията представлява фундамент на научното изследване, затова и информационната дейност днес ще бъде определящ фактор за развитието на историческата наука в бъдеще.
 
 
Пълният текст  ще бъде публикуван в списание "Историческо бъдеще", 2002 г.

back