Периоди на бързи промени и обществени трансформации познаваме от историята, днес обаче значението и движещата сила на социалните, икономическите и културни преобразования са коренно различни. Количеството знания, с които разполага съвременното общество, се удвоява на всеки пет години. Това води до ускорен преход от индустриално общество към т.нар. общество на знанията, които стават негов организационен принцип. Наричаме обществената формация “общество на знанията” (knowledge society), с което подчертаваме структурата на нашата действителност, изградена изцяло въз основа на знания.
Днес знанията и технологиите са главните източници за повишаване на откритостта и неопределеността на обществените отношения. Намалява неограничената власт на големите институции като държава, църква или полиция. Обществото става все по-уязвимо, не заради повсеместната глобализация, а чрез знанията - завършва ерата на индустриалното общество.
Знанията могат да се определят най-общо като способност на човека за взимане на решение и действие, като възможност за правене на нещо - научните и технологичните знания стават потенциал за действие. Научното познание не е само истинно, обективно и отговарящо на действителността, то се характеризира с разширяване на възможностите за действие, които отделната личност може да придобие.
Увеличаването на новаторския потенциал на членовете на едно модерното общество води до появата на чувствителни социални системи. Властта на големите институции все повече се подкопава от капацитетите на малки групи от хора. Социалните промени се основават на ролята на научните познания като средство за представяне на процесите на изграждане на света, в който знанията се превръщат в пътеводител за действията на човека. Всъщност всички междуличностни отношения се образуват на базата на това, че знаем нещо един за друг. Властта никога не се е опирала единствено на физическа сила, а винаги е използвала предимства в знанието за даден обект. Така и репродукцията не човека не е единствено физическа, но и културна – т.е. репродукция на знания. Предишните обществени формации също могат да бъдат определени в известна степен като ранни форми на “обществото на знанията”: например древното египетско общество, където организационният принцип е използвал религиозно-астрономически и аграрни знания. Еволюцията на цивилизациите на ацтеките, на римляните или на китайците се е основавала на надмощието на техните познания за света и на техните информационни технологии. Силата и властта и тогава не са били единствено потенциал на физическото надмощие. В такъв смисъл знанията могат да се разглеждат като универсално антропологично свойство на човека. Обществото на знанията не се появява в резултат от един еднопосочен процес на обществени трансформации, няма унифицирани схеми на образуване и създаване. От една страна съвременните комуникации и транспорт допринасят за намаляване на дистанцията между хората, от друга страна обаче в една значителна степен се запазва изолацията на цели региони, градове и села. Светът се открива за свободното движение на стоки и хора, но все още се запазват границите между убежденията, ценностите и морала на хората. Тенденциите за глобална едновременност на събитията са съпроводени с разделение на чувствата и регионализация на конфликтите.
Модерните общества са образувания, които се характеризират със самопроизводство на структури и със самоопределяне на бъдещето – а заедно с това и с възможността за саморазрушение. Но модерните общества са не е само поради това политически крехки и лабилни, защото са либерални демокрации, а защото се основават на знанията. Единствено знанието повишава демократичния потенциал на либералните общества.
Науката като производител на знания не е в състояние да произвежда само истини, а в известна степен повече или по-малко обосновани хипотези и вероятности. Вместо да бъде източник на сигурни знания, така науката се превръща в източник на несигурност и обществени проблеми. Затова бъдещето на обществото на знанията ще се характеризира с много несигурност, неочаквани обрати в развитието и изненадващи промени.
Благодарение на новите технологии днес по кабели се изпраща повече информация с много по-голяма скорост отколкото когато и да било преди. Но рядко си задаваме въпросът за качеството на тази информация – и най-вече, дали информацията се натрупва под формата на знания. Винаги на първо място стои ефективното пренасяне на информация на място, където тя е необходима. Но едва когато информацията стимулира участието ни в комуникационни процеси, когато ни позволява да взимаме компетентни решения, тя се превръща в знания. Непрекъснато растящото различие между бедни и богати днес се отразява в бездната, която се разкрива между знаещи и незнаещи.
Технологиите за предаване на знания днес стоят в ръцете на все по-малко хора. Това стимулира и поддържането на икономическата неравнопоставеност на хората. Така все повече хора се разграничават извън кръга на знаещите: те губят знанията, които са притежавали, а това, което получават в замяна, не може да им бъде полезно.
Интернет може би дава шанс за демократизиране на информацията. Анархията на Интернет превръща глобалната мрежа в идеална среда за преодоляване на последиците от глобализиращите се икономики. Но технологията не може да представлява решение. Икономическите интереси, които стоят в основата на епохата на Интернет са същите, които са били определящи и в индустриалната епоха. Някои ще бъдат заринати от лавината от информация, други ще могат да я използват, за да се освободят от своята зависимост. Информационните технологии са като тигър – или ще го яхнеш, или той ще те изяде. (Поне да го пояздим малко преди да бъдем изядени).
Обществото на знанията изисква нови форми на учене и обучение. Виртуалният университет, studium digitale, днес вече е реалност; използват се новите възможности за обучение в мрежова среда. Понякога се предлагат допълнения към традиционния начин на обучение, който не би могъл да се замени напълно и мигновено. Ключовите думи от областта на новите технологии за обучение са: computer-based-learning, webeducation, telelearning, e-learning, teletutoring; понятия, които подчертават ориентацията на новият начин на учене и обучение в Интернет-среда. В обществото на знанията количеството от налична и достъпна информация се удвоява на всеки пет години. Поради това никой не би могъл да разчита единствено на традиционното учене чрез натрупване и запасяване с информация. От младите хора се очаква да имат готовност за непрекъснато учене, което да продължава пожизнено и след напускане на образователната институция и получаване на дипломата.
Какво всъщност е новото в новия начин на учене? Основната идея е интерактивност и визуализация при представяне на учебния материал при независимост от времето и мястото. Чрез Интернет се изгражда система от лекции (web-based-training), които могат да се получат от студента по всяко време. Хипервръзките водят към нови и задълбочаващи се разклонения в света на знанията. Във виртуалния семинар студенти, които никога не са се срещали, могат да работят заедно върху поставената обща задача. При това те се допитват чрез електронна поща до своя учител, и могат да дискутират с него в чата.
За разлика от книгата информацията в Интернет не се предлага линейно, т.е. раздел по раздел и тема по тема, а по-скоро под формата на взаимно обвързани модули. Модулът представлява основен обект за изучаване и може да се комбинира в един комплекс по дадена тема според изискването на обучаемия. Визуално представената информация придобива все по-голямо значение в сравнение с писания текст.
Ролята на учителя и доцента в тези условия претърпява коренна промяна. Представянето на информация се замества с дейности по задаване на начините за достъп до информация и трениране на умения за получаване на релевантни сведения и взимане на решения. Телетюторите на свободна практика предлагат чрез електронна поща, новинарски групи и видео услугите си за обучение на своите Интернет-студенти.
Отрицателните последици от тези нововъведения могат да се открият лесно: зависимост от техниката, социална изолация, липса на университетска и учебна атмосфера. Положителни странични ефекти са: нарастващо структуриране на ученето и обучението с непрекъснато поставяне на задачи и проверки, които могат да бъдат от полза и в традиционния университет и класна стая, където ученето да се управлява и води от онлайн-доценти. Това ни принуждава за постигане на по-високо качество, което не е лоша предпоставка за реализиране на новия начин на учене и обучение.
Интернет-библиография:
The Power of the Internet for Learning: Moving from Promise to Practice
http://interact.hpcnet.org/webcommission/index.htm
Resource Center for Cyberculture Studies
http://otal.umd.edu/~rccs/
Teaching with the Web
http://edtech.kennesaw.edu/web/teaching.htm
Distance Learning on the World Wide Web
http://edweb.sdsu.edu/people/bdodge/ctptg/ctptg.html
The Importance of The World Wide Web In Education K-12
http://www.geocities.com/Athens/5461/paper_1.html
MultiMedia Schools Magazine -- A Practical Journal of Multimedia, CD-ROM,
Online and Internet in K-12
http://www.infotoday.com/MMSchools/
The Journal of Library Services for Distance Education
http://www.westga.edu/~library/jlsde/
World Lecture Hall
http://www.utexas.edu/world/lecture/
Building the Net: Trends Report 2000 (Education Anytime, Anywhere)
http://www.trendsreport.net/education/1.html
The Role Of Online Communications In Schools: A National Study
http://www.cast.org/publications/stsstudy/
ERIC Digest -- Virtual Reality: An Overview
http://ericir.syr.edu/ithome/digests/virtual.htmlhttp://ericir.syr.edu/ithome/digests/virtual.html