Историческа информатика и комуникация

Юри Тодоров

Наложилите се през последните сто години принципи на историзма изискват писането на историята с усещането за документа, чрез проверка и доказателство на фактите. Сега социалните науки запазват тази постановка като релативират начините за доказване на действителността, на очевидните явления и факти с помощта на проверки и експерименти.

Историческата информатика като понятие представлява един неологизъм, който се използва за подчертаване на един интердисциплинен подход в историята, основаващ се на методи от областта на науката за информацията.

Интерес представлява развитието от първите постановки за историческа информатика на базата на историческата квантификация и сходни методологически схващания в контекста на социално ориентираните исторически изследвания. Новата метадисциплина спомага за утвърждаването на подходяща съвременна методология, която отговаря на изискванията на информационния век.

* * *

Приложенията на науката за информацията в историята може да се разглеждат като своеобразна “патология” на историята. Не става дума единствено за намиране на информация за нещо. Задачата е да получим основание за приемливостта, надеждността и правдоподобността на сведенията и тяхната контекстуална интерпретация. Основавайки се на постановките от научния историзъм, трябва да разглеждаме историята като наука, и то социална наука – мост между хуманитаристиката и изкуството. Връзката се осъществява на информационно ниво, тъй като научните основи на историята се крият в намирането на сведения, на доказателства и тяхното обяснение и аргументация.

Комбинацията от понятията информатика и история е нещо повече от събирането на две неща на едно място. Информатиката, науката за информацията в широк смисъл също е социална наука. Не бива да считаме това съчетание единствено като средство за прилагане на методи и технологии за работа с информация (компютри) в една друга област, както това би могло да се направи автоматично. Тук се застъпваме по-скоро в смисъла на образуването на една интердисциплинна уния, т.е. на унидисциплина която сама по себе си се намира на пресечната точка между историята и информационните науки – на традиционната дисциплина и заниманията и с информацията, като клон или на информатиката или на историята.

Без преувеличение и пристрастие към техноцентризъм, както в историята така и в науката за информацията, трябва да очакваме в дългосрочен план пълното навлизане на информационните технологии, които подлежат на непрекъснато обновление. Един историк трябва да може да изследва историята на една институция или предприятие, когато преобладаващата част от информацията там се обработва в електронен вид. Да проследим начините, по които информацията се превръща в движеща сила, потенциал за промяна и иновация. Всъщност най-интересните открития в историята се основават на разкриването на малко използвани или неизвестни извори, на получаването на неизвестна до момента информация.

Във всички области забелязваме широкото използване на разнородни информационни ресурси от мултимедиен тип, които са обединени в огромни бази данни. Изворите, с които работи историята се изменят, това налага изменение в начините на работа с тях. Специалистите са под натиска на информационната епоха, с който расте опасението или тревожността, дали са достатъчно добре информирани. Усещането за свиване на времето при акселерация на измененията в технологиите може да се разглежда като един виртуален процес на стареене.

Интернет и web създават огромен натиск върху традиционни институции като музеи, библиотеки, архиви. Драстичното нарастване на електронно съхранената информация за сметка на тази, записана на хартия, което започва от около едно десетилетие насам, всъщност не е чисто количествено, а по-скоро качествено – тъй като се засяга начинът на съхраняването на сведенията и достъпът до тях. Архивите, в световен мащаб, не следват темповете на развитие на официалните форми на електронно съхранената информация, не са в крак с новата електронна култура. Като изключим някои изолирани опити за съхранение на web-страници, инициирани главно от поддържащите ги институции, на HTML-бази данни и компютърни графики, собственост на частни организации, повечето архиви не са разработили методика и не разработват средства за архивиране на децентрализираната информация. Така най-голямата комуникационна революции в развитието на човечеството, ерата на масивното предлагане на информация от компютри, което е извън капацитетните възможности за архивиране от една институция, може би ще предизвика огромни празнини в историята. Това е така, не защото външен враг разрушава култури и институции, а защото модерната култура мутира и се саморазрушава. Ние, които участваме в този процес и сме негови съвременници, сме както причинители така и призовани да намерим решение.

* * *

Историческата наука много често използва идеи и методи от други научни области, най-вече от социалните науки. Методите, в приложението им за конкретен период и място, различни от съвремието, конституират една историко-техническа метадисциплина. Работните техники винаги предхождат технологиите в смисъла на електронни или механични помощни средства. Дори ранните технологии са били използвани за обработване на информация на ръка, която е била извличана от традиционните исторически документи. Не са били създавани информационни сурогати чрез трансформиране на оригиналните сведения, нито са били прилагани автоматични средства за преобразуване на информация с регистрираните данни (записи). Напоследък, обаче, модерното създание на електронния запис прави излишно това преобразуване. Трансформирането на исторически данни за манипулиране със съвременни технологии получава сега един нов смисъл. Историята изследва комуникацията и технологиите на предишни култури за да намери обяснение на записаните от тях сведения, сега, наред с това, за нуждите на историческите изследвания е необходимо да се прилагат съвременните технологии. Компютърните технологии са нов инструмент в методологическия арсенал на историята, без да заместват използваните преди това методи, техники и похвати. Всъщност историкът първо проверява метод, който преди това е използван в друга област, и го прави пригоден за историческо изследване, по-рядко се правят пионерни приложения и разработване на нови методи.

Би трябвало да се очаква, че същият синкретизъм ще може да се наблюдава в приложението на информационните технологии, но това не е така. Непрекъснатото използване на методи и приложението на определени технологии е възможно във времето да еволюира в една паралелна специализация чрез съчетаване на практиката с теорията. Така достигаме до традиционно дефинирани проблеми на изследване, които се решават в комбинация със специализирани познания от други области и полезни помощни средства. Двете специализации в генетична симбиоза не могат да бъдат отделени една от друга във вид на теоретично формулиран проблем и метод, който се използва за практическо намиране на решение. По същия начин наблюдаваме наличието на взаимна обвързаност между история и наука за информацията, които паралелно се занимават от една страна с методология и технология, от друга страна – с извори и сведения според парадигмата на историята за класифициране на почти всичко по време и място. Двойствеността с мултидисциплинен и синкретичен аспект, която откриваме в историческата информатика, предвид на израстването на науката за информацията до стадий на притежание на отъждествими многообразия от специализации, както например в историята, се описва с многостранна релевантност и комплементарност. Ефектът се гарантира както от презентизма на информатика така и от антикварианизма на историка. Историческата информатика получава собствена идентичност, съчетавайки общото от двете сфери. Разбира се, възникването на проблеми може да предизвика сепарация на професионалните идентичности, която да не позволи взаимното интелектуално обогатяване. Затова, интердисциплинното сближаване изисква гъвкавост, разширяване на професионалния кръгозор и постепенна адаптация.

* * *

За първи път информатиката бе използвана в историята през 1977 г. от френските медиависти. През 1993 френският клон на Международната асоциация за история и компютри (IAHC) става инициатор на международно сдружение. През 1985 г. Ковалченко описва математическите методи за обработване на исторически данни. Вложеният от него смисъл е използването на компютрите за статистически анализи и моделиране в историята. Напоследък руската школа на квантифициращите историци се представя от Бородкин, наложил терминът историческа информатика през 1986 г. Австрийският медиавист Кропа определя историческата информатика по-широко като наука за формализираната обработка на информация от исторически извори и феномени. Той използва терминът Kybiak – организъм от кибернетиката, за да обясни своето разбиране за историята като комуникационна среда между миналото и настоящето с терминологията на информатиката.

Основните направления в историческата информатика се определят от противопоставянето модел – документ, научни и ненаучни методи, точна срещу неточна наука, квантификация (клиометрия) и интуитивен подход (описателна история), антикварни методи срещу генерализационния подход от социалните науки. Днес сме в състояние да отхвърлим догматични схващания, като например:

· моделът задължително е механичен, детерминистичен, каузален и математически;

· природните науки са точни, а социалните науки са неточни;

· статистиката винаги води до точни, субстанциални изводи;

· историята винаги се ориентира към уникални явления;

· единственото приложение на информатиката в историята е моделирането на данни;

· само историците изследват миналото;

· прилагането на количествени модели води до откриване на универсални закономерности.

Науката за информацията ще продължава да изследва проблеми и институции, свързани с историята, и обратно историците все повече се занимават с историята на информационните процеси, медии, технологии и комуникации. Въпреки че информатиката и историята са различни, те могат взаимно да се обогатяват и допълват до достигане на разумен баланс в обща полза. Нарастващият интерес към информационни и комуникационни процеси от страна на историята е една основна тенденция напоследък. В комбинация с интердисциплинния подход могат да бъдат разчупени интелектуалните бариери, които по традиция поставя академичната диференциация. Това доказват различните интердисциплинни университетски курсове, които се четат навсякъде по света. Новите социоикономически и политически исторически школи, които отначало ползваха преимуществено количествени данни, а сега стоят под влиянието на културната антропология, вече ползват извори, които са присъщи по-скоро на изкуствата и хуманитаристиката, а не толкова на социалните науки, с което количествените и описателните анализи стават взаимно допълващи се методи. Взаимното въздействие между културната лингвистика и новите квантитативни лингвистични изследвания, които се основават на широкия достъп до дигитални текстови документи и които могат да се изследват количествено с помощта на компютри, от друга страна ускоряват разчупването на отдавнашните граници между квантитативната и наративната история. Променящия се характер на документите и определението на документа като съвременен феномен, влиянието на електронните комуникации и методи за съхранение на информацията и нарастващото количество от децентрализирани електронни архиви и библиотеки, което е по-фундаментално отколкото досегашната концентрация на информацията в архивите на отделни изследователски институции, изискват основни промени в методологията и начина на провеждане на историческите изследвания. Ретроспективното преобразуване на традиционни документи в електронна форма с цел по-удобно и по-лесно използване и достъп, а също така и сигурно съхранение, ангажират методи от областта на информационните технологии, както никога до сега. Накрая, по-голямото удобство, както и сложността за работа с компютър и повсеместното използване на телекомуникационни технологии постепенно налагат промени в учебните планове по история, които наблягат на информатиката като един задължителен метод и инструмент в работата на историка, подобно на т.н. помощни исторически дисциплини, тя става необходима както за провеждане на научни изследвания така и за научна комуникация.

* * *