Книгата представя резултатите за едно равновесно формиране и консолидиране на тематичните области, включени в едноименния лекционния курс. На базата на опита от предишното издание (2004 г.) тук се прави необходимата актуализация по важни въпроси от сферата на информационните технологии в образователен контекст и допълване с нови, необходими за развитието на проблематиката области, включващи приложението на информационния подход.

В общата структура на изложението отначало се прави опит за определяне на мястото на езиковата комуникация, която се опира на категориално-понятийното схващане за света, в прехода към настойчивото използване на техническите средства за представяне и обработване на информацията. Тези средства предлагат нов начин за обмен на информация, който е полифункционален и изисква по-голям ангажимент. Новите аудиовизуални средства за изразяване предлагат нов код, който предизвиква смяна на кодовете на мислене и изразяване. Този нов код е визуален. Визуалният код търси своята специфика в образното начало. Образите са в състояние да преодоляват плоскостната представа за времето, неговата еднолинейност, необратимост.

Изхождайки от тази обща постановка, най-напред се представят традиционните средства за онагледяване в обучението по история: исторически и географски изображения, картини и репродукции, класическия тебеширен наглед и методите, които залагат на активизирането на урочната работа с подчертано предимство за представяне на и защита на собствено мнение на базата на историческия факт. Разглежда се също така възможността за усъвършенстване на методическия кабинет в информационно отношение, без да се загърбва функционалността на класно-урочната система. Разглежда се подреждането на училищната мебел в зависимост от методите на преподаване – от класическата фронтална система до методите за групова работа и ролевите игри.

Звуковият наглед и приложението на устната история са друг важен акцент в аудиовизуалния подход за обучение. Устната история може да се определи най-общо като средство, метод за възпроизвеждане на действителността чрез речта на очевидци и участници в събития въз основа на техните лични спомени. Спомените не са препредадени, а са съхранени в паметта на живия човек.

За около 90 години на съществуване аудио-носителите се превръщат от средство за регистрация, съхранение и репродуциране на звук в средство за независима комуникация. Това предимство може да се използва не само при избор на това което ни се предлага, но и като възможност за самостоятелно производство. В учебната практика се правят редица звукозаписи, използват се аудио-учебници и говорещи книги. Дидактическите материали за звуково онагледяване активизират правата връзка в кибернетичната система ученик - учител, т.е. те изпълняват основни информационни функции в урока по история.

Светлинните илюстрации имат също дълга традиция в българската образователна практика. Обикновените нагледни средства не са в състояние да осигурят висока степен на нагледност и да повишат ефективността на преподаването. Визуалните илюстрации са задължителни при едно модерно историческо образование. Много често статичният образ, който учителят представя в класната стая, представлява своеобразно пресъздаване на действителността чрез абстракция на различно ниво. Действителността може да бъде пресъздадена точно и непреднамерено (фотоси, фотодокументи), субективно (произведения на художествената култура) или като комбинация на обективните със субективните изразни средства. Следователно, степента на абстрактност на един визуален образ трябва да се съобразява с интелектуалната възраст на учениците.

Съвременният кинематограф се появява за първи път във Франция през 1893 г. Киното е образ на действителността, но киното е и език. Днес можем да кажем, че освен всичко това киното е медия. Големите възможности на киното предполагат бързото навлизане на киното в образованието където то се превръща в нов, перспективен дидактически материал, съчетаващ различни форми на нагледност. Главното предимство на учебното кино като дидактически материал се състои в това, че то може да покаже явления и процеси в хода на тяхното развитие. Трябва обаче да се има предвид, че реалното протичане на процесите в естествените пространствени и времеви характеристики се замества от кинематографски кодове - кинематографското време и пространство, което е претърпява трансформация във времевите и пространствени измерения на филма. Свободното опериране с мащабността на пространствените размери, както и с ритмиката на времето, учебното кино може да осигури наблюдаване на изучаваните процеси в оптимални пространствени и времеви граници. Наред с дидактическите си преимущества учебното кино притежава ценни научно-експериментални възможности. Съвременното кино е изкуство, което борави с богат арсенал от изразни средства, а именно - план и ракурс на кадъра, композиция, осветление и цвят. Те спомагат да се насочи вниманието върху главното, същественото. Чрез тях се поддържа целенасочено внимание. Особено важно изразно средство е монтажът на филма. Чрез подходящо редуване кинокадрите могат да изразят най-сложи процеси и явления.

Представянето и възприемането на картини от действителността днес се прави все повече с помощта на аудиовизуални средства. Използването на аудиовизуалните медии като източник на знание е рядкост. Развитието на методическото направление учебно видеофилмиране в световен мащаб прави своите първи стъпки. Независимо от необходимата теоретична дискусия за границите и възможностите на тази технология вече са създадени редица видеофилми. С това практиката предхожда теорията, но практическите приложения в тази нова област пораждат настоящата теоретична дискусия. Обществените промени в Западна Европа в края на 60-те и началото на 70-те години рефлектират в различни области и водят до възникване на новото методическо направление видео-история. Заедно с тези политически условия за развитието на независимото видео спомагат и техническите нововъведения. У нас са направени първите стъпки за създаване на независими видео-продукции, които да намират приложение в областта на историческите изследвания. Като пример могат да се споменат видеофилмите по етнология и тракология, създадени от инициативна група в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Първите произведения с научна цел са създадени през 1988 г. по време на учебна експедиция в Родопите. Следва поредица от етнографски видеозаснемания в периода от 1988-1990 г. Тези първи стъпки утвърждават видеото като един многообещаващ алтернативен подход на научно изследване, който изпълнява наред с това редица репрезентативни функции и може да бъде подчинен на определени дидактически цели. Смяната на парадигмите в историческата наука предизвика засилване на интересите към историята на ежедневието, с което биографичният елемент започва да навлиза в документалните филмови продукции. Повечето разработки се доминират от дълги пасажи с интервюта. Границите на медиите видео и филм не са така резки, но предимствата и недостатъците на новата технология могат да бъдат определени съвсем ясно. Така например етнологията анализира "чуждото", чрез контролирано опознаване на чуждото трябва да се разкрият перспективите, нагласите и поведението на различни обществени групи. Тук филмовата медия се използва като самостоятелен изследователски инструмент. Тъкмо използването на аудиовизуални методи позволява доближаването до перспективите на анкетираните, опознаването на техните субективни истини, които са чужди за изследователя заради преживяния, субективен опит.

Уводът в основната терминология на информационните технологии предхожда представянето на глобалната за съвременното образувание и общуване тема „мултимедия”. Новите технологии за пренасяне и обработване на информация разширяват комуникационния репертоар на една култура и са в състояние да изместят социалната значимост на начина за комуникация, но те не могат автоматично да заменят съществуващите форми за общуване. Може да се твърди, че при оралните култури съществува равнопоставеност на информационните канали. Затова комуникацията тук е мултимедийна и се състои в синхронното представяне и възприемане на отделните й елементи. Днес се говори отново за преоткритата, вторична оралност, която е под влиянието на техническите иновации от последните десетилетия (радио, телевизия, кино, телефон и интернет) и се включва трайно в ежедневните социални практики. Възможностите за пренасяне на говор отново възвръщат позициите на оралната комуникация. В основата на дискусиите около завръщащата се оралност стоят трудовете на канадския англист Маршал Мак Лухан. Според него етапите на развитие на човечеството могат исторически да бъдат разделени на първична орална култура, литерална ръкописна култура, типографска (гутенбергова) галактика и електронна ера. Всички създадени от човека нововъведения представляват допълнения на човешкото тяло, а по-специално медийната техника е разширение на сетивата. Оралните култури живеят в света на ухото, а писмените общества съпреживяват в света на окото. В електронната ера към света на окото отново се добавя звукоосезателната компонента. Писмеността ни извежда от първичната оралност, а електронната ера отново ни връща там.

Важен комуникационен канал в рамките на плурамедиалността е интернет, привидно неконтролируема, достъпна за всеки глобална мрежа, която предлага възможност за обществена артикулация на географски, идеологически и икономически изолирани индивиди. Действителният потенциал на интернет комуникацията за разпространение на неконформни, опозиционни идеи би трябвало да се използва и да доведе до действителна, глобална електронна демократизация.

Понятието мултимедия днес се свързва с понятието грамотност, с което се подчертава необходимостта да разбираме грамотността извън рамките на четенето и писането и използване на азбучния код. Мултимедийната грамотност освен това означава способност за боравене с различни начини за аудиовизуално представяне на информация. Първи изследвания в областта на отражението на новите медии върху концепцията за грамотност могат да се проследят към времето на навлизане на аудиовизуалните медии (телевизия и филм) през първата половина на двадесети век. По-нататък, през следващите десетилетия на двадесети век, разширяването на вижданията относно грамотността се демонстрира с включване в дискусията на цифровите технологии, използвани при ежедневна комуникация за представяне на различни видове информация. Новите начини за цифрова комуникация съществуват паралелно с традиционните комуникации като същевременно ограничават обичайните форми на общуване чрез четене и писане. Интернет като културен феномен и разпространението на електронните книги показват тенденциите за постоянен и неокончателен стремеж към отказ от конвенционалните печатни форми на представяне на информацията. Аудиовизуалните средства са по-динамични и интерактивни отколкото печатните материали, въпреки че те все още се използват в много по-широк спектър извън училище. Независимо от това, възможностите за прилагане и създаване на мултимедия в училище са нараснали значително през последните години. Друга движеща сила за разширяване на обхвата на грамотността по отношение на мултимедията е тенденцията за изместване на виждането за грамотност извън набора на функционалните умения за четени и писане. Мултимедията може да се разглежда като перспективност за използване на голямо многообразие от грамотностни действия в широк социоколтурен спектър. В сферата на образованието такава грамотност означава да се направи трансформация при разбирането, създаването и използването на текста, преобразование което се отразява върху целите на обучението и ролята на учителите и учениците въобще. Мултимедийната педагогика дава възможност на учениците да разширяват възможностите си за изразяване, на своя интелект, въображение, на лингвистичните и артистични способности. При задействане на мултимедийните форми на изразяване учениците стават по-интелигентни, талантливи и надарени. Затова разширяването на концепцията за грамотността чрез допълване на визуални, звукови интерактивни и комбинирани компоненти може да отговори на изискванията на нашето столетие.

Ерата на информационното общество се характеризира с драстично нарастване на обема на данните в цифров вид. Сега електронният текст представлява средство за повишаване на ефективността на работата в научните изследвания, образованието, административното обслужване и всички области на обществения живот. Навсякъде по света все повече институции влагат средства в предлагането на цифрово съдържание под формата на електронни книги или пълнотекстова периодика в цифров вид. Дигиталното съдържание предоставя на учители и ученици, професори и студенти нови възможности за създаване на учебни материали, които надхвърлят тези на традиционните печатни книги. Освен това, с това може да бъде променен и традиционният модел на обучение в училище и в университета. Очакванията на ученици и студенти са, че наличието на материали за обучение в електронна форма ще увеличи възможностите за разпространение и използване на цифрово съдържание. От значение са фактори като цена, интереси, преносимост и достъпност на материалите. Затова издателствата предлагат съдържание в разнообразни формати, като звукозаписи, цифрови аудио формати, електронни книги, мултимедийни презентации, които могат да се закупуват на части, за определено време или като обикновени печатни материали. Тази свобода прави обучението независимо от мястото на провеждане.

Уеббазираната мултимедия от своя страна позволява модулно разделяне на учебно съдържание съобразно тематиката и учебните цели. Ученето е динамичен процес с разположени във времето последователни учебни действия. Затова според заложената вътрешна структура учебните модули трябва да се предлагат възпроизводимо в установената последователност. Обучаемите получават помощ при изграждане на структури от знания. Отделните информационни единици се предлагат така, че всеки модул – уебстраница, анимация или презентация да се отнася до самостоятелна тема, която е изложена на това място изчерпателно, точно и достъпно. От едно общо начало следват връзки към други информационни единици. Вътрешната структура, заложена в конкретната тематика, служи за шаблон при осъществяване на връзките (навигацията) между отделните модули, с което се постига интуитивна ориентация и подходящо тактуване със запазване на вътрешната спойка между модулите. На обучаемите се дава максимална свобода за саморегулация на ученето, те могат самостоятелно да определят последователността и съдържанието на модулите, както и методите на обучение. При едно медийно разработване на учебното съдържание на преден план се поставят принципи от методически характер. Един основен проблем при онлайн-базирани курсове представлява поддържането на непрекъсната мотивация за учене. Онлайн-курсът отстъпва на присъствените форми на обучение по отношение на постигането на удовлетовореността от обучението. Виртуалните форми на обучение обикновено започват с уводен текст, който се предлага като печатен материал или се представя от водещия в рамките на лекция в присъствена форма. По такъв начин се дава отговор на поставените по-горе въпроси. Онлайн-курсовете се допълват с виртуални дискусионни форуми, където всеки участник може да определи своето индивидуално участие. Виртуалните форми на дидактическа работа предполагат промяна в навиците на учене и обучение. Изключителни събития, като виртаулни дискусии с експерти, тестове под формата на викторина с развлекателен елемент или представянето на проектите на други участници в курса създават интерес и повишават степента на участие. Действия в реално време като актуални анкети, показване на картина от уеб-камера от работното мястото на преподавателя или отчитане на етапни разработки от един проект имат висока дидактическа ефективност.

Един удобен начин за правене на мултимедия е презентацията. Обичайният начин за представяне на информация пред публика е чрез прожектиране на данните под формата на текст и графика върху екран, използвайки първоначално аналогови и по-късно цифрови носители. От 1990 г. насам най-често използваната форма на презентация е тази, която е направена с преобладаващо инсталираната програма от жанра “презентационен софтуер” – програмата Пауърпойнт. Тя измества показваните с оуверхед-проектори прозрачни фолии, които на фона на новата медия си остават само едно реторично-естетическо упражнение. Новият стил на представяне доминира в средите на държавно управление, в научната сфера, дори в ежедневието и започва да навлиза в образованието. Превръщайки се в норма, презентацията измества другите начини на дискурс и представяне на данни, знания и за информационен обмен въобще. Заслужава си да се замислим върху предимствата и недостатъците на този подход. Методът на оскъдните думи, записани във вертикален ред и поставени на цветен фон, методът на Пауърпойнт, се превръщат в нов стандарт, който измества груповата комуникация чрез разговор. безпокойство буди опасността от възприемането на когнитивния стил на Пауърпойнт в училище. Вместо съчинения, учениците правят с Пауърпойнт презентации с незавършени изречения, възползвайки се от услугите на помощника за готово съдържание. Учители изнасят уроците си като поредица от слайдове, те дори биха могли да запишат в тях собствения си глас. Не е далечна идеята за изготвяне на образователни материали по холивудски маниер, които като продукция са скъпо струващи, но продадени милиони пъти за няколко долара стават достъпни за всеки. Програмата демонстрира тенденции към хомогенизация на културните идентичности, преобразувайки многото гласове в един единствен, но силен глас, демонстриран от корпоративната култура. Но лошите Пауърпойнт-презентации всъщност не са дефект на самата програма, а на презентатора, който ги прави. В ръцете на майстори Пауърпойнт може да се превърне в мощен мултимедиен инструмент. Презентациите с Пауърпойнт се използват с успех в съвременното обучение за създаване на мултимедийни материали. Те са предназначени непосредствено за уроци за нови знания, преговори и обобщения, както и за самоподготовка и самостоятелна работа на учениците, могат да бъдат получени и материали за дистанционно обучение.

Мрежовата култура навлиза и в начина на общуване в училище. В момента се наблюдава бум в развитието на модерните, ориентирани към потребителя мрежи и съответните ресурси за поддържането и изграждането им. Някои от тези технологии са наречени интерактивни, нови и същевременно социални. Социалните мрежи се появяват в комуникационното пространство през 2004 г., набират популярност, привличат капитали и започват да оказват значително влияние върху модерното общество. Социалните мрежи имат в основата си няколко основни иновации, направени през втората половина на 20-ти век: концепцията за електронен хипертекст; развиване и усъвършенстване на идеите за интерактивност и съответно интерактивни медии; подобряване технологичните характеристики на мрежите с изкуствен интелект; и осигуряване на демократичния достъп на хората до нови технологични идеи и до качествено съдържание. Наричани още уеб 2.0, новите медии или социалните медии въздействат както на съвременната култура, така и на комуникацията между хората. Другите особености на новите комуникационни технологии са, че хора с общи интереси се обединяват с цел овладяване на определена технологична област и активно споделяне на знания. Наблюдава се процес на пристрастяване към определени марки, услуги, т.е онези, които създават и произвеждат съдържание са обсебени от това, което правят. Потребителите, харесващи определени услуги, могат сами да ги популяризират. Wiki е своебразен уебсайт и всеки потребител може да редактира и да добавя съдържание. Предимства на тази технология са: използване за целите на интерактивното обучение; непрекъснато добавяне на нови знания; разнообразност на информацията и гледните точки; участие на професионални групи при развиване на дадена тема и поддържане на актуалността на версията. Интерактивността може да се разглежда в по-широк смисъл като основен термин, който описва потенциала на една медия и предоставя същевременно права на потребителя да окаже влияние върху съдържанието на комуникацията.

Напоследък темата за опасностите, които крие интернет пространството за подрастващите се експлоатира често. При това се пренебрегва моралната страна на проблематиката и че адекватното отношение към медията всъщност е възпитателен проблем и започва от дома. Ной-голямата опасност е зависимостта и тя може да се развие още в ранна възраст. Всъщност интернет може да се превърне в дрога. Зависимостта от интернет е реална, тъй като има хора с проблеми в личния живот, които се предизвикват от количеството време, прекарвано онлайн. Висок потенциал за предизвикване на интернет зависимост крият т.нар. онлайн ролеви игри. Опасностите тук са замъглени поради обстоятелството, че онлайн игрите не водят до драматични видими резултати за обществото, а се развиват бавно и спокойно. Затова пък ефектът за потърпевшите е много по-голям и необратим. Някак си, онлайн игрите постепенно се превръщат в норма за прекарване на свободното време. Небрежността на родителите, които наблюдават безгрижно, как тяхното дете все повече и повече се ангажира с онлайн играта, е основната причина за възникването на този социален феномен. онлайн ролевите игри играчът вече не е в състояние сам да определя начина и темпото на играта. Животът във виртуалния свят върви независимо от отделния играч и той не може да се противопоставя на това.

Проверката и оценката на знанията  с помощта на дидактически тестове е информационен процес, който се подпомага от приложението на информационните технологии. Всеки дидактически тест се състои от организирана последователност от въпроси и задачи, чрез които се проверява равнището и степента на изпълнение на изискванията на учебната програма  по отношение на знанията и уменията на учениците. Според начина по който са представени тестовете, имаме хартиени тестове, такива с аудиовизуално представяне и компютърни тестове. Съвременният учител експериментира с алтернативни методи за проверка и оценка на знанията, които са в областта на емпиричната дидактическа методология. Арсеналът от инструменти за евалуация, наред с традиционния дидактически тест, се допълва от методите за оценка на постижения, учебните наблюдения, оценките за равенство и методите за самооценка. Неформалните и стандартизираните тестове дават сведения за това, какви са учебните постижения на ученика, но това не е пълната информация, която може да бъде установена по емпиричен път. За целта се разработват алтернативни стратегии. Една такава стратегия е методиката за самооценка, която позволява констатиране на сведения за успеха на обучението, които са от полза както за учениците, така и за техните учители. С помощта на програмата Hot Potatoes се правят интерактивни материали за проверка на знанията, които могат да бъдат поставени в уеб. Така упражненията стават достъпни от всеки компютър с интернет връзка или с връзка в локална мрежа, на който е инсталиран уеб браузър. Материалите се изготвят на базата на html и на Java script, средства които гарантират достъпността и интерактивността. В същото време разработването на материалите не изисква познаването на споменатите езици. След въвеждане на съдържанието на въпросите и упражненията материали се публикуват на уеб сървър. Един удобен начин за работа представлява свързването на упражнения по дадена тема в рамките на един цялостен материал за самостоятелна работа.

Лекционният курс включва примерни практически задачи в различни области от теоретичната част, работа с текст, работа с интернет ресурси, създаване на уебсайт, дидактически тест. Приложена е и библиография със заглавия по темата.

"Веда Словена - ЖГ", С. 2009 г. 288 с. ISBN 978-954-8846-09-07